Софийската опера и балет е пред премиерата на прочутата опера на Камий Сен-Санс „Самсон и Далила" на 11 декември.
Със специалното участие на мецосопраното Надя Кръстева и тенора Ендрик Вотрих и с участието на солистите: Даниела Дякова, Цвета Сарамбелиева, Константин Андреев и Петер Свенсон.
Диригент на „Самсон и Далила" е Ерих Вехтер. Режисьор е Уго де Ана
Следващите премиерни спектакли на операта са на 12, 13, 14, 19, 20 и 21 декември.
Първите сценични опуси на Сен- Санс: „Жълтата принцеса“ (1872) и „Сребърното звънче“ (1877) се провалят, подобно на „Кармен” от Бизе, с трясък още на премиерите. Поради това дирекцията на парижката Гранд Опера не пожелава дори да прегледа представената от него партитура на новата му триактна опера „Самсон и Далила“ (1877). Ференц Лист, който ценял високо таланта на френския си колега, осъществил премиерата с успех във Ваймар през същата година. /Тогава Сен Санс е на 42 и има зад гърба си немалко симфонични, камерни и религиозни опуси, след които Фаетон“, „Младостта на Херкулес“, „Танц на смъртта“, „Предачката на Омфала“ и други творби, които се радват голям успех/ След десетина години „Самсон и Далила“, вече обиколила големите световни сцени, е призната за значително произведение, за нещо ново в жанра. След нея Сен-Санс написва още десетина опери, сред които по-известни са: „Хенрих VІІІ“, „Асканио“, „Прозерпина“, „Фрина“, „Елена“, но за съжаление нито една от тях не повтаря успеха на „Самсон и Далила“. Голямо признание му донасят: концертите за пиано и цигулка, Третата симфония (с орган) и великолепната сюита „Карнавал на животните“, които го разкриват като безспорен майстор на формата. Интензивната композиторска и концертна дейност при Сен-Санс се съчетават с плодотворна музикално- критическа работа. Подобно на своя кумир Берлиоз, Сен-Санс ни е оставил редица статии, рецензии и книги голяма част от които имат непреходна стойност и сега. В историята на жанра Сен-Санс ще остане, без съмнение, със своя шедьовър „Самсон и Далила“. В музиката на тази дълбоко национална френска опера, макар и създадена по библейски и източен сюжет, се откриват най-добрите страни от оригиналния му талант: неизчерпаемо изобилие от мелодии (френски или префинено ориенталски), ярки, психологически детайлизирани характери и ефектни ситуации, изключително богата и по френски нюансирана оркестрация, както и завладяващ драматизъм.
+++
През 1923 година, след опустошителния пожар от 10 февруари на с.г. в Народния театър, където изнася своите спектакли и Софийската опера, съставът е принуден да работи при много трудни условия в мизерната сграда на Свободния театър. На тази неудобна сцена, 48 години след абсолютната й премиера / 2 декември 1877 във Вамар/ шедьовърът на Сен Санс се представя за първи път у нас. Това се случва на 27 февруари 1924 година в рамките на един труден, но плодотворен сезон, през който се реализират за първи път у нас още: „Фра Дяволо” на Обер, „Царска годеница” на Римски- Корсаков и „Мадам Бътерфлай” на Пучини, и за трети път „Евгений Онегин” на Чайковски”. Постановчици са главния диригент Моисей Златин и главният режисьор Николай Веков. Двама белоемигранти, първостепенни творци, следовници на големите традиции на руския музикален театър, които през този период до голяма степен професионализират нашата опера. Постановката, макар и на тази малка и технически необорудвана сцена, според тогавашната критика и спомени на съвременници, е „импозантна”, „впечатляваща”, до голяма степен и поради интересното и ярко сценографско решение на прочутия художник Александър Миленков и най-много заради двамата протагонисти – драматичния тенор Стефан Македонски и прекрасното мецосопрано Констанца Кирова, която освен красивия глас, притежава таланта и на драматична актриса / всъщност, тя започва сценичната си кариера като такава в Народния театър/.
Постановката не слиза от афиша на театъра в продължение на три години, като Стефан Македонски облича костюма на своя легендарен герой повече от 50 пъти!
Ето какво споделя в спомените си за тази премиера хористката Злата Божкова:
„През сезона 1923- 1924 с най-голям интерес от столичани се посрещна „Самсон и Далила”. Като се вземат предвид условията в Свободния театър, с почти първобитна сцена, при тогавашните мащаби тази постановка можеше да се оцени като грандиозна. В продължение на много години софийската публика си спомняше високата мъжествена фигура на Стефан Македонски и неговата забележителна игра като Самсон. Не можеше да бъде забравена и чаровната Констанца Кирова – Далила, гордата осанка и плътния бас на основателя на българската опера Иван Вулпе – Стария евреин. Но от всичко най-голяма впечатление направи събарянето на храма в последното действие. Беше постигнато от стария и опитен театърмайстор Иван Панов, бивш театърмайстор на руските оперни театри в Одеса, Киев и Харков. Възторжената публика го извика няколко пъти на сцената!...”
Втората софийска премиера на шедьовъра на Сен Санс е след осем сезона, на 6 април 1932 година. Интересно е, че през този сезон / 1931- 1932/ Софийската опера реализира „само” 11 премиери! Сред тях и на две нови български опери / „Крали Марко” от Иван Кавалджиев и „Князът-отшелник” на Венедикт Бобчевски/, заедно опери на Джордано, Леонкавало, Верди,
Масне, Бизе, Доницети, Маскани, Хумпердинк и др.
Този път постановчици са: Асен Найденов / диригент/, Христо Попов / режисьор/, Александър Миленков / художник/. Самсон е отново Стефан Македонски, а Далила е младата Елена Христова-Гебел, известна по-късно Димитрова, съпругата на големия диригент Асен Димитров. Абимелех е Димитър Хаджиянков, а Стария евреин – Павел Елмазов. Постановката се подготвя вече във възстановения Народен театър / дом и на Операта до началото на 50-те години/, но пада веднага след премиерата. Според спомени на съвременници и критики от печата, въпреки очакванията на ръководството на Операта, тя просто не повтаря големия успех на първата реализация – при все, че не е можело да се отрече много добрата работа на режисьора и диригента, на отличния хор, а съ що и на оркестъра. Но новите изпълнители били бледи и неубедителни, а старите – вече поизгубили свежестта на гласовете си, а срутването на храма станало твърде бутафорно / дори разсмяло публиката!/ и така „Самсон и Далила” слязла от афиша на |Софийската опера за повече от осем десетилетия.
