Skip to Content

Зографът, Мамографът, Ехографът и матурите като залог за живот

Автор: Лияна Панделиева

Проклетите изпити след седми клас не са изпити. Те са залог за живота, за бъдещето, за успеха, за авторитета, за всичко, което нечий детски живот може да бъде. Изпитните резултати не са лични - те са доказателство за родителска загриженост и финансова възможност на всяко семейство да бъдат платени най-добрите уроци.
Затова родителите посвещават цялата си година в намиране на възможно най-добрите частни преподаватели (до ниво шеф на катедра в университет), в проучвания, чиято многопластовост и сложност се равнява на операция на ЦРУ. Цялата семейна машина работи като двигател в подкрепа на детето, изправено пред цитаделата на влизане в правилното училище.И изпитанието е еднакво страшно както за слабите и средни по успех ученици, така и за отличниците. Момент невнимание, емоционално прегаране, кос слънчев лъч, който грее в очите на кандидат-гимназиста и резултатите могат да бъдат съкрушителни.

Министерство на образованието се провали за пореден път не в сглабянето на тестове, не в подбора на експерти за изпити, а в цялостната идея, че всичко на което едно дете може да разчита се залага на еднократното право за стрелба – или улучваш целта или тъй, както си на 14, засрамено навеждаш глава и априори отиваш в клуба на загубеняците.

Що за жестоки, късогледи и глупави хора допускат десетки хиляди деца да треперят в продължение на цяла година, защото бъдещето им е заложено на един изпит в един единствен ден.

А какво става, ако точно в този ден едно дете се разболее от шарка? Преди 4-5 години бяха хванали момченце, чиято майка го беше гримирала дебело с фон-дьо-тен, за да не го видят, че е изринато. Изгониха го от изпита, защото е заразен. Но той няма друг шанс. Негова си работа! Да не е боледувал!

Някой да каже какво ще стане с ученик, чиято зла съдба го е поставила пред автомобил, който не е спрял на пешеходната пътека точно в деня на изпита? От 55 хиляди ученици, които се явяват на изпит, дори статистически е допустимо няколко от тях да се сблъскат ден или два по-рано смъртта на близък човек.

Но този изпит е толкова смазващо жизнено важен, че цялото семейство трябва да му каже: „Не го мисли ти умрелия, сега важното е да си решиш теста, да слушаш текста за преразказ и да си решиш задачите! Няма да страдаш, няма да чустваш! Ще плачеш след изпита!“

Що за система решава, че 14-годишно дете не може да има втори шанс, не може да се поправи. Тоест всеки пълен двойкаджия може да се яви на поправителен и да постигне много добри резултати, но всяко уплашено дете си живее с провала за назидание – щом не е ходил при добри частни учители, щом не е намерил „коуч“ по психическа нагласа при напрежение, хак му е!

И някой се чуди защо абитуриентите като диви се пускат по улиците и демонстрират поведение, което сами не знаят, че биха изявили публично: те реват пред всички, че са оцелели в безмилостната мелница на система, предвидена да ги унижава, да ги мачка.

В същото време тази образователна система е толкова безполезна, че когато едно 16-годишно момче е жертва на нападение, той не звъни първо на 112, защото е наясно, че се нуждае от помощ, а звъни на приятелка. Приятелката също не знае, че преди да хукне на помощ, която не може да окаже, трябва да се обади на 112. Едва когато младежът е мъртъв идва ред на позвъняването.

Преди 10-тина години трима седмокласници играли навън на опасни игри. Едното от децата започнало да се души на въже. Другите две се изплашили и избягали. Оставили приятеля си да се обеси и не казали на никого нищо, докато полицията не дошла по късна доба в домовете им.

Нашето училище не учи на нищо, свързано с гражданското поведение, не учи на съзравяне, не възпитава в обществена приобщеност. И резултатите са налице: истерични деца и родители, обединени в голямата цел да прескочат изискванията на един изпит и пълна безпомощност, когато става дума за живота на един младеж.

Функционалната грамотност на учениците в България е нулева и само в някои случаи децата знаят, че е желателно да се спира на знак „Стоп“ и да се оглеждат на пешеходна пътека. Те не познават правата си, начините за реакция в критична ситуация, не знаят базови правила за общуване, никой не ги подготвя за справяне в електронния свят не като място за чатене, а за познаване на институциите и начините, по които те работят.

Училището дава ориентири само как да бъде заобиколена системата, как да бъде прецакана – било с пълно безхаберие и преписване или с доплащане за висока категория частни преподаватели.

През това време нови и нови хора обясняват, че ще променят системата. В коя част? В скучнотията? В празнотемието? Обещанието, че за всяко дете ще има таблет е комично на фона на неумението на все повече ученици да пишат на ръка.

В новия закон за образованието е предвидено да бъде допуснато домашното образование, защото вече съществуват родители, които демонстративно са отказали да пускат децата си да седят в клас.

И като всяко начинанине за което няма никаква готовност да бъде проследено като съдържание и качество, предстои да започне нова трагедия: от една страна ще се нароят кооперативи, ръководени от хора с неясни познания и умения, но по-страшното е, че това отключва ръцете и бесовете на всякакви сектантски проповедници.

Предвижда се детето да може да покрие критериите на образователното министерство на изпит, който обхваща целия материал, за да продължи напред. Но вече никой няма да знае на какво изобщо са учени тези деца.

Някой – и точно в този момент с пълно основание би опонирал – а резултатите след изпитите в седми клас за познания ли говорят? Защото ако сега се хващаме за двойките – 15 хиляди по математика и 8 хиляди по български от 55 хиляди изпитани ученици, все още не се знае колко са тройките, което почти толкова лошо като резултат, разкриващ някакво познание.

Според анализатори на резултатите, децата срещали проблеми с разбирането на смисъла на текста и дори думата „зограф“ бъркали с „мамограф“, „ехограф“, „географ“... Всъщност – ето го доказателството, че учениците познават модерните думи и технологии. Но всъщност младите хора не били мотивирани да учат.

А защо да бъдат? Наместо да предлагат интересни модели на преподаване, някакви нафталинени даскали все още се дърлят по един или по пет учебника да се преподава по един предмет?

Колко години още трябва да минат, за да възложи министерството на експерти да изготвят рамката за постигане на образователна компетентност, а по каква литература и с какви методи да е работа на самия преподавател?

Кога най-сетне децата ще добият правото да избират учителите, при които да се учат? Някои хора наивно си мислят, че учениците ще идат при тези, които пишат най-лесно желаните оценки. Невярно! Напълно невярно! Учениците обожават компетентните учители, тези, които ги водят напред, които създават правила и ги задължават да ги спазват, които не преподават, а образоват.

Тогава някак естествено ще се види къде ще вървят парите, предвидени за всеки ученик. И тогава самите училища ще започнат да се борят не за попълване на бройки деца, а за привличане на педагози-лидери. Тогава ще се случи чудото деца да напускат едно училище и да отиват в друго, следвайки учителя! 

Някой би попитал какво ще стане в класовете с преобладаващи малцинствени ученици. Истината е, че и сега добри учители постигат успехи, но някак не е интересно да се говори за тях.

Темата за изпитите след седми клас обаче е много по-широка.

Какво пречи изпитите за избор на гимназия да са съвкупност от работата на психолози, кариерни центрове и система от различни по вид тестове, които текат през цялата година?

Промяна на системата не значи да се опростят задачите или да се избере до болка познат автор за преразказ. Означава да се предложи алгоритъм, който да е ефективен в дългосрочен план и да създава ритмична натовареност и мотивация.

Сега родителите решават: детето ще учи в Първа английска и туй то! Но ученикът може да е с талант по икономика или в сферата на компютрите, да го влече готварство или биология и химия...

Защо кариерните центрове се намесват едва в университета? Нищо не пречи още от 6-ти клас да започнат да текат дни на професиите, а от началото на седми децата чрез тестове и други психологически подходи да намират своето призвание в бъдещото си образование. През цялата година могат да текат серия изпити, които да генерират един общ резултат и той да не е обвързан с мераците на семейството, а пряко с уменията на ученика. Така наместо роднинският съвет да решава дали училището ще е Първа английски или НГДЕК, младият човек леко и естествено, въз основа на собствената си нагласа, да бъде насочен към подходящо училище. Без ужас, без стрес, без истерии, без целенасочено позлатени частни учители.

Дали може това да бъде направено? 

Може. Дали ще се случи? Няма да се случи. Образователната система е „ла пиовра“ – хилядокрак охтопод от гладни учители и чрез всеки стръвен крак изтисква кръвчицата на цели семейства, изпива банковите им сметки и ги кара да се състезават наравно с децата почти до смърт.

Никой в образователната мафия няма интерес това отлично работещо сиво образование – никой още не е предположил какъв процент от БВП е ощетен от тази система – да се превърне в реално работещо образование.

Говори се за дуално обучение. Звучи... префърцунено: ДУ-АЛ-НО – не е проста работа, ами ДУ-АЛ-НА! Получава се професия. Каква професия? Кой я дава? Кой я иска? Къде ще се упражнява? Кой обяснява на децата разликата между занаятчийското образование и академичното? Дуално обучение по бране на ягоди и лъскане на подове предлага ли се?

Училището все повече се превръща в кухо място с чинове, където се постигат параметри, за да се мине на следващо ниво с други кухи параметри, но с различно ниво на елитарност.

„Ниските резултати са следствие на ниската мотивация“ – обясняват не само експертите, но и самите деца. Те не искат да учат, защото не разбират какъв е смисълът от ученето, от писането, от стихотворенията, от знаенето.

Тазгодишните резултати от изпита след седми клас с червени букви поставиха диагнозата на образованието, което е кухо, лишено от смисъл, от ценност. То е родителско-роднинско-частно-учителско-ученическа повинност, част от гадните неща в живота. И докато зографът, мамографът и ехографът ще са залог за цяло бъдеще, нищо добро няма да се случи в клас.



Партньори