Skip to Content

Петя Александрова:"За мен тази книга е като машина на времето"

Премиерата на новата книга на Петя Александрова "България в потури, но с цилиндър" събра  на едно място много приятели и почитатели на  авторката. За мнозина нейния интерес към миналото ни отпреди около 150 години, бе изненада. Да познаваме историята си е  дадено на малцина, които извън професионалните си интереси,  се задълбочават в нови, или старателно издирвани стари извори; предизвикателство, което коства много време, а някои от трудностите, човек дори не може да си представи. И ето пред нас е готова книгата - сглобен е пъзелът с истории и ние я  разтваряме с любопитство. 

Сред многото достойнства на творбите са обективността и ненатрапчивото лично отношение. Дори, когато разказва известни, или напълно непознати до този момент факти от любовния живот на своите герои, авторката е деликатна и дистанцирана.

От книгата и  научаваме  за любовта на Габе с Йордан Стубел, за ранимостта на Екатерина Каравелова, за забежките на Стамболов.Интригите по високите етажи на властта  не започват от днес .Ето правителството по времето на Стамболов и безцеремонните му решения, спрямо подчинените, често  далеч неподходящи за управленец дори с най-малкото извадено на показ - неумението да губи дори на игра.

Усмивката води в този лабиринт от образи от недалечното минало, откъсите се четат леко, предизвикват да потърсим още източници за героя, или случката.

И историята на кино „Влайкова” откриваме именно в тези редове и в тях няма патетика, а малко тъга и ирония..за седналия писател в каруцата с пясъка, за съпътстващите отпосле проблеми всяко родолюбиво начинание...И ето ние вече сме там и съпричастни, негодувайки срещу иронията на съдбата за смяна на името на читалището със „Сергей Айзенщайн".

Късчета история, в която умилителните сцени, често са сродни със срама, а гафовете напомнят за типичното българското бързане през куп за грош – ето откриването на софийската гара и първия гаф...за тази официална и чакана вечер, пропуснали да запалят фенерите, а влаковете –  и дори първите влакове, се движели със закъснение... 

Обективна, интересна и непредубедена, книгата ще ни върне в първите години на българската държава с хумор, но и с малко съжаление по наивните романтични идеали.

"Аз се чувствам уютно в този свят" - споделя Петя Александрова и затова  творбата и няма да ни остави равнодушни и  не само ще се чете на един дъх, но и ще се разлиства отново  и отново.



Партньори