Skip to Content

Иво Димчев, отличен с "Икар" в категорията „Съвременен танц и пърформанс“

„Първо, не мога да не благодаря на Пламена Гиргинова и Николай Войнов затова, че ме последваха в това доста особено преживяване. Не мога да ви опиша колко съм щастлив всеки път, когато било то в Париж, Амстердам, Брюксел или Франкфурт, хора от публиката и мои колеги ме питат: „Откъде ги намери тези двамата, те са просто уникални.“ И на мен, докато ми капе мед от устата, отговарям: „Намерих ги в България. Там е пълно с уникални млади изпълнители.“ Сигурен съм, че другата седмица в Хебел театър в Берлин хората ще имат същите реакции. 
Относно спектакъла: винаги съм искал да напиша и поставя експериментална опера. Не съм предполагал, че това ще се случи именно в България и че именно тук бих намерил правилните хора за това. Не мога да не благодаря специално и на г-н Боршош и неговия екип, че предоставиха сцената на театър Азарян, за да може българската аудитория да има възможност да види спектакъла. “Operville” се е играл на няколко сцени в Европа през последната година, но в Театър „Азарян“, той изглежда наистина перфектно. Този спектакъл е преди всичко един експеримент с идеята за това какво е опера, какво е театър, какво е хореография, какво е драматургия или по-скоро: какво тези понятия биха могли да бъдат на практика, различно от това, с което сме свикнали. “Operville” е опит да създам нещо ново, нещо, което ми е липсвало като сценична форма и по-специално ми е липсвало на българска сцена. Един много нашумял съвременен европейски хореограф Тино Сегал, който представя работата си само и единствено в галерии и в музеи за съвременно изкуство, твърди, че театралната сцена отдавна е изразходвана като възможности. Това може да бъде изказване само на човек, който е неспособен да понесе отговорността, която театралната сцена изисква от артиста към своята публика. Отговорност, която е сведена до минимум в музеите за съвременно изкуство, където нещата са обикновени, смлени и кондензирани като форма и съдържание, и превърнати често в доста неангажиращи туристически атракции. Аз мисля, че Театралната сцена има все още абсолютно безкраен потенциал от възможности и ние като съвременни артисти сме длъжни, като едни луди учени, чрез постоянно съмнение в статуквото, чрез експерименти и ужасна прецизност, но и с достатъчно уважение към зрителя, да се възползваме и да изследваме тази безкрайност. Много ми се иска българският театър, танц, пърформанс да бъдат на световно ниво и поради своята граничност и добро качество, да имат думата в развитието и оформянето на съвременните сценични изкуства, а не приживе да се превръщат в предмет на археологията. Това зависи изцяло от нашата смелост, нашата лична нужда от свобода и от примера, който даваме на по-младите от нас. Личната вътрешна и творческа свобода, е нещо, което нито един политик, министър или джихадист не могат да ви отнемат. Затова, мили колеги, нека не си я отнемаме сами. Честит празник и благодаря за наградата."
 
Иво Димчев, церемония по връчване на годишните театрални награди „Икар“ 2016.
 
 


Партньори