Приятна двойна изложба на двама творци от две поколения от силната русенска живописна школа зарадва любителите на изящните изкуства в дунавската ни столица. Лъчо Станев и дъщеря му, Савина Станева- Николова представят по 25 свои платна в галерията на дружеството на СБХ на ул. „Борисова” 6. Хубаво е, че тази изложба е не само на баща и дъщеря, но и на двама творци със свой, различен почерк, но с близка естетика и идеи. Като и за двамата нашият уникален, древен фолклор, съхранил се през вековете и особено през годините на варварското турско робство, е основен, непресъхващ извор за вдъхновение.
Лъчо Станев е роден на 15 септември 1954 в Русе. Както споделя той: рисува, откакто се помни, от петгодишен та досега. Като ученик в основното училище първо минава през градските школи за изобразително изкуство. Най- дълго учи при маестро Кирил Станчев, учител на няколко поколения русенски художници, човекът, който запълни липсата от художествено училище в Русе преди да се открие сегашното НУИ. След като завършва гимназия е приет във Великотърновския университет, в класа по графика на известния Никола Хаджитанев, на когото, както признава, дължи твърде много. Още в университета започва да се занимава активно с български фолклор, да чете сборници с народни песни, приказки, легенди, умотворения. Да слуша автентичен фолклор. Навлиза в света на нашите древни обреди и обичаи, изучава българската иконография и митология. Привлечен е от народната балада, в чийто мистицизъм съзира особено благодатна форма за своите поетични живописни видения. В тях откриваме един вече забравен, но достоен за уважение патриархален свят, в който на преден план са вечните, непреходните човешки стойности. Тук той – със своите изразни средства – се вдъхновява от идеята за търсенето на човека у българина, идея, която, както твърдят литературните историци, за първи път извежда на преден план в българската култура поетът Пенчо Славейков. И едно хармонично единствено между човека и природата.
Разбира се, в живописта, както и в другите изкуства, нищо не се ражда на голо поле. Тук виждаме творчески усвоени влияния на велики майстори като любимите му Анри Матис и Марк Шагал, и най- вече от нашия знаменит живописец Димитър Казаков- Нерона, но пречупени през светоусещането и темперамента на художника. Може да се каже, че картините на Лъчо Станев излъчват покоя и тишината на отминали, прастари времена. Много от тях са изпълнени от летящи фигури, устремени към далечното и възвисено Отвъдно. В тези композиции има премного символи, но въпреки това не натежават. Сред любимите му персонажи са: Юнака Витак Марко, Самовилата Гюрга, Трите диви самодиви, Вида самовила, Свирача, а сред животните и предметите: конят, паунът, ябълката, дървото, петелът, камбаната, кръстът. Примесени с елементи от старата българска икона те звучат хармонично. Композира ги така, че всяка картина да прилича на приказка или легенда. Колоритът му е топъл, слънчев, богат. Взет е и от българската икона, но не директно, а пречупен през неговото око.
Лъчо Станев, наскоро отбелязал творческия си юбилей, може да бъде доволен от добрата си кариера досега. Повече от 10 самостоятелни успешни изложби в Русе, столицата, страната и чужбина. Представен е в световна енциклопедия за бележити творци, носител е на Златен медал от Американския биографичен институт за принос в изобразителното изкуство. И най- важното за него: дъщеря му е вече художник със свой почерк и кариера.
Савина Станева- Николова е родена на 21 май 1982 в Русе. Завършила е Училището по изкуствата в града. Благодарна е на своите изтъкнати учители: Пейно Пейнов, Мая Кубратова, Джина Пенчева, на маестро Георги Радулов. Като повечето русенски художници и тя е възпитаник на Великотърновския университет. Учи при доцент Христо Цаклинов. Сега преподава в елитното русенско училище „Васил Левски”. Творческата й биография е още кратка, но успешна. Участва в редица изложби и биеналета в София и страната, а също и в Канада, Белгия, Полша, Унгария. Представи се успешно на три издания на международното биенале за миниатюра в Русе, а последната й засега изложба беше в столичната галерия „Минерва” през май на тази година.
Савина се вълнува както баща си от българската митология и фолклор, но също и от световната класическа детска литература. За нея те са просто една неразказана приказка. Сред тези 25 прекрасни, хармонични творби, все пак, бих откроил : Дървото на живота – с трите свята – долен, сред и горен и митичният фолклорен Змей като един космически медиатор сред тях, още: „Лунното сияние”, на „Влюбените”, на „Обич”, на поетичната „Самодивска сватба”, на „Край извора”, всъщност, всичките й работи тук показват една много добра в професионално отношение живопис. Очарователен, пасторален свят, пронизан от романтизма на българската традиция и село. Савина е и отличен илюстратор, това се усеща и в тези платна. Рисунъкът и е сигурен, точен, усетът и за цвят, форма и композиция – безупречен. Не случайно с успех илюстрира серия детски книги, наскоро издадени в далечния Дубай.Красива, поетична изложба, радост за окото!
Огнян Стамболиев
