Skip to Content

БОРХЕС И БАЛКАНСКО ВУДУ - последен ден в Дом Канети

Дата на събитието: 
Ср, 30/11/2016 - 10:00 - 19:00
Тази изложба е хибрид от последните две, които не съм показвала в Русе.
 
„Балканско вуду“ бе отражение на завръщането ми в София, а метафорите от „Борхес“ и измислените същества – реално ежедневие.
2014 - Балканско вуду - легенда за свобода или форматирана
реалност ?
Заживях в Люлин. 
 
Адаптирах се и към махалата, и към клавиатурата на кирилица, и към тъгата и студа, и към гнева, простащината. Играя с невежеството, умората. Понякога имам проблясъци на разум. Системите ме отблъскват, което е добре. Никъде не се вписвам удобно, което ме кара да съм нащрек, винаги на път - катунът не спира да върви, коминът пуши, ли пуши...Всички сме пътници, всички сме несигурни, прокудени, лутащи се (gens de voyage към "свободата"?). Това не е лошо или хубаво, а семпла констатация. В  супата има моменти на безгранично, налудничаво и напълно необяснимо и анти-логично заразно щастие, към което явно сме предразположени. Видях го във футболните усмивки на бежанците от войната в Сирия, виждам го в циганската сватба край варелите за боклук под прозореца ми, виждам го и в себе си. Весели чудовищни плашила. 
 
Това е една изложба далеч от хоризонта, без опорни точки. Дефиле на изненадващи балкански персонажи, някак странно познати от карибското вуду. Ритуалът се върти около и във кофите за смет - механичен, духовен и светски епицентър на живота в Люлин1. Хората там работят в кофите, пият си кафето и си пушат, облегнати на тях, женят се край тях, скачат на въже и ритат топка, учат си уроците там, смеят се и плачат в тези кофи. Те са тяхното родно, работно и лобно място. Предполагам, че ги обичат. 
Затова и фуниеобразната структура на експозицията, която "изтича" в асансьора на къщата с там поставеното видео Боклук.bg. По пътя на зрителя има рисунки, вуду инсталации, книги и марионетки. Публиката е поканена да порисува в рисунките (трибуна на настроения, като стените на скапаните сгради в Люлин, материал има), да подреди инсталациите, да прегледа библиографията и да разбута плашилата. Единствената константа е видеото.
Изложбата е спонсорирана от приятелите ми Хелън и Вальо Коцеви, които ми предоставиха апартамента си в Люлин и от майка ми Таня Попова, която ми помогна с плашилата и с постоянна сляпа и пристрастна морална подкрепа.
2015 - Борхес (ИзМислици les pieds dans l'eau) – филм и рисунки
 Рисунките бяха естествена реакция = извинение към Борхес и Маргарита Гереро за гугъловото оформление на тяхната "Книга на въображаемите същества", Фама, 2008. Темите се натрупваха и преплитаха, форматите набъбваха, неизбежно се вмъкна и настоящето. Скромните акварели се разраснаха в стени от пастели и светлини. Има и още.
Сепнах се когато видях своя работа в изложбата в РХГ на художници юбиляри на по над 50. Филмът е лекомислено счетоводно произведение с вода. Синкопирана автобиографична равносметка, следствие на учудването ми. Сценарий : родил се, размножил се, още не е умрял. Шарена безотговорна илюзия. Продължава. 
Еслица Попова е родена през 1965 в Русе. След 20 години прекарани на малък Карибски остров, сега живее и работи в малко село край Русе.
 


Партньори