Skip to Content

Огнян Стамболиев на 70

Навлизайки в своята солидна 70-годишнина, изтъкнатият преводач (от румънски, италиански, френски език), литературният и музикален критик, страстният публицист и всеотдаен културен деятел Огнян Стамболиев, eвсе така енергичен, творчески зареден и изцяло посветен на идеалистичната кауза за отстояване на стойностната литература и високото музикално изкуство, за просперитета на родния си град Русе и на междукултурното сътрудничество на страната ни в днешното сложно и кризисно време.

Надхвърлила с мащабите си естествения ход на житейския календар, юбилейната равносметка за творческата му продуктивност днес напълно разбираемо извиква респект и заслужена почит – Огнян Стамболиев е автор наблизо 40 преводни книги с поезия, художествена проза и драматургия от именити румънскикласици, модерни и съвременни автори (като: Михай Еминеску, Тудор Аргези, Панаит Истрати,Лучиан Блага, Йоан Славич, Йонeл Теодоряну, Захария Станку, Мирча Елиаде, Йожен Йонеско, Емил Чоран, Никита Станеску, Григоре Виеру,Марин Сореску, Ана Бландиана, Мирча Динеску, Матей Вишниек и др.)и на 60 пиеси от световноизвестни драматурзи; на преводна монография за „бащата на румънската музика”, виртуозния цигулар и композитор Джордже Енеску; на двутомника „Нова книга за операта” (с 230 репертоарни заглавия от 100 композитори)  и първата българска „Книга за оперетата и мюзикъла” (от Жак Офенбах до Андрю Лойд Уебър – 110 класически оперети и 50 световни мюзикъла), на монографии за изтъкнатите солисти на Русенската опера – баритона Кирил Кръстев и тенора Николай Здравков; на преводни либрета и наавторско либрето за българската  опера „Звезда без име”, с музика на Парашкев Хаджиев; на стотици проблемни статии и отзиви за културни събития в периодичния ни печат и в специализирани електронни  издания[1], участва и в интервюта по покана на различни медии.

През последните театрални сезони, наред с актуалните репертоарни анотации на премиерни заглавия и постановки на сайта на Софийската опера и балет, той поддържа и три постоянни историографски рубрики: Юбилеи, Годишнини, История – представяйки творческите потрети на големи български композитори (с част от които директно е общувал), на оперни певци, диригенти, режисьори, хореографи, и на световноизвестни композитори от различни стилове и епохи.

Член е на българския ПЕН-център, на Съюза на преводачите и Съюза на свободните писатели в България, на редколегиите на литературни алманаси и издания за литература и изкуство (печатани в София, Русе, Велико Търново, Шумен и Стара Загора, а също и в Румъния),и неслучайно името му на преводач, критик и автор присъства в авторитетнибългарски и чужди енциклопедии(в Румъния, Великобританияи САЩ). Носител е на повече от 15 престижни национални и международни награди, и преди всичко: на министерствата на културата на България,  Румъния и Република Молдова;на Съюза на преводачите в България;

първи и единствен български Лауреат за литературен превод на Румънската академия; на Съюза на румънските писатели; на международната награда „Никита Станеску”, на Голямата награда Опера Омниа от Международния фестивал „Тудор Аргези” за цялостно творчествои на Голямата награда от Академията „Михай Еминеску”, Крайова и др.

Любовта ми към румънската литература, и в частност към румънската поезия– споделя в прочувственото си есе за изкуството на превода Огнян Стамболиев, – се дължи преди всичко на особената музика на румънския език, един богат, многопластов и гъвкав език, чрез който влязох с помощта на италианския и на прекрасното Радио Букурещ, на Втората му програма, сега Романиа културал, една от най-стилните, културни и изискани радиопрограми в Европа...

И по-нататък допълва: …В тази връзка,бих казал, че преводът на поезия, всъщност е нещо като транскрипция за даден инструмент на музикална пиеса, която е композирана от автора за друг инструмент, нещо като транскрибиране на пиеса, създадена за цигулка и пиано в пиеса за виолончело и пиано... Всеки сполучлив стих поражда впечатлението, че е единствен, съдбовен, избликнал от нещо, което стои по-високо от поета…

А в интервю за сп. „Театър”[2], коментира темата с присъщия си критично обобщаващ тон:

За мен преводът е „родство по избор”, ако мога да си послужа със заглавието на прочутия роман на Гьоте. Това е тежък интелектуален и творчески труд, зле платен, недооценен, понякога в сянка /много театри дори не изписват имената на преводача в програмите и афишите, което е непростимо!/, но труд който на мен лично ми носи радост…

Преводът е по-скоро радост. Друг, по-красив и по-смислен живот, особено сега, в тази съсипана страна, в която културата е „натясно в ъгъла”/С. Моъм/, а т.нар. „делегирани бюджети” са убийците на българския театър. Защото е абсурдно да искаш един театър или опера да се издържат от Гогол, Ибсен и Пирандело, от Верди, Пучини или Прокофиев. Това го няма никъде по-света. Това е велика глупост!

Дори сега, при тази депресия в Европа – да не говорим за Австрия с 229-те милиона евро за Виенската опера, повече отколкото за австрийската армия, или за Германия с нейните над 800 милиона за театрите и оперите, а за близките нам Румъния и Русия, където не се реже и убива така безжалостно, а се гради, въпреки кризата. Та дори в Анадола се откриват театри, опери, филхармонии, фестивали!

От години следя и публикациите на Огнян Стамболиев по животрептящи културни и сериозни музикантски проблеми, предвид и близките ни колегиални контакти, частично съвпаднали с периода на интензивната му творческа дейност като драматург в Русенската опера и неуморен инициатор на периодични и разнообразни музикално-образователни прояви[3], а също и като дългогодишен пряк наблюдател на традиционните „Мартенски музикални дни” и на един от най-внушителните международни музикални фестивали „Джордже Енеску”, и не на последно място – като автор и критик на справочни издания в областта на музикално-сценичните изкуства[4]. Тук е мястото и да отбележа, че наред с прецизно синтезираната и интелигентно поднесена фактологична информация винаги ме е впечатлявала и задълбочената му критична осведоменост – не само за актуалните музикални събития (у нас и в чужбина), но и за хода на протичащите процеси, свързани според него най-вече с отношението на държавно-правителствените институции към изкуството и творческите личности, към науката и образованието във всяка страна и във всеки конкретен исторически момент. И независимо че подобна принципна – безкомпромисно честна, политически необвързана и в повечето случаи нелицеприятна позиция обикновено не среща адекватно разбиране особено от представителите на управленската администрация, Огнян Стамболиев продължава да я следва твърдо и убедено (като наследник и на стар възрожденски род!), и без да спестява публично неудобните сравнения по отношение на общите европейски и цивилизационни ценности, от които страната ни все повече изостава[5].

Към своеобразно оформилата се „визитна картичка” на работохолика и непримиримата творческата личност Огнян Стамболиев, бих добавила още няколко отличителни щриха – неговата професионална етика и коректност към поетите ангажименти и срокове, заедно със съпътстващата ги навременна кореспонденция, дори когато нещата не зависят изцяло и само от него. Разбира се, това е качество и на вътрешна самодисциплина, и на отдавна забравеното „добро възпитание” в колегиалното общуване, което в днешно време по-скоро изненадва. Но ще бъде несправедливо към юбиляря, ако пропусна и изградените от него през годините трайни приятелства – преди всичко с интелектуалци и ярки артистични натури, с учени и творци от всички сфери на духовната култура, литературата и изкуството, които му засвидетелстват внимание не само по празнични поводи като настоящия. А в този най-близък приятелски кръг, деликатно се вписва и неговата съпруга – обаятелната оперна прима Виолета Шаханова, която неизменно е споделяла ежедневните му вълнения и тревоги, успехите, разочарованията и нравствените му упования в избрания творчески път. Какво по-голямо щастие!?

Нека пожелаем на колегата и приятеля Огнян Стамболиев

ЗДРАВЕ И ТВОРЧЕСКО ДЪЛГОЛЕТИЕ!

 

ПРОФ. Д-Р  РУМЯНА КАРАКОСТОВА, БАН

 


Вж. Селективния набор от публикации (по рубрики) на личната страница на Огнян Стамболиев – В: Електронно издателство LiterNet, 2006 – 2015. http://liternet.bg/publish17/o_stamboliev/index.html, а също и на личната му страница в електронния сайт на Съюза на свободните писатели в България. http://svobodenpisatel.org/index.php/2013-01-09-18-57-10/379-ognyan-stam...

 



Партньори