Skip to Content

Критикът представя: "Нов, неочакван прочит на вечната „Кармен”

 На 3 март 1875 г. публиката на парижката Опера комик” вижда и чува един от шедьоврите на операта на всички времена – „Кармен“. Вижда и чува, но не може да го разбере! Премиерата е истински провал за автора. Критиката намира сюжета за „ груб и неморален”! Музиката – също за „груба” и „ прекалено шумна”. Свръхчувствителният и честолюбив Жорж Бизе не може да понесе случилото и след два поредни инфаркта, само след три месеца умира, едва навършил 37 години. Великият Чайковски предрича, че само след двайсетина година „Кармен”, заедно с „Травиата” на Верди, ще стане „най-популярната опера в света.” Пророчески думи!  Днес творбата на Бизе е сред от най-репертоарните и обичани от публиката образци в жанра. Обичана е и у нас. Историята на нашата „Кармен” също е дълга и богата. Повече от четиридесет са българските й реализации – още от зората на оперното ни дело – от първата постановка на оперната трупа при „Сълза и смях” от 1891, та до днес. Работа все на големи  диригенти: Тодор Хаджиев, Руслан Райчев, Асен Найденов, Димитър Манолов, Георги Нотев, на режисьори от ранга на: Христо Попов, Драган Кърджиев, Жан Рънзеску, Стефан Трифонов, Николай Николов, Пламен Карталов. А листата на българските Карменсити е наистина респектираща: Богдана Гюзелева- Вулпе, Анна Тодорова, Констанца Кирова, Илка Попова, Александрина Милчева, Ана Ангелова, Христина Ангелакова, Стефка Минева...

                                                             Да, традицията е дълга и богата. Но... всеки от тези прочити, дори и най-добрите/на Рънзеску и Кърджиев/ бе, все пак, рамките на традицията. А в нашето динамично време оперният театър по света е вече твърде променен и упорито търси нови средства за сценичния си изказ. Далече от конвенционалното, от музея, от бита, от конкретиката. Грубото и механично осъвременяване, разбира се, води и до отклонения от замисъла на авторите и нерядко изненадва неприятно публиката. За щастие, новата „Кармен” на Софийската опера и на нейния директор и режисьор акад. Пламен Карталов се оказа наистина нова във всяко отношение. Нашата публика почти не се е срещала с подобни режисьорски решения по музикалните ни сцени, където режисурата през последните двайсетина години, с малки изключения, е общо- взето на ниско равнище. В този аспект спектакълът на Пламен Карталов и Софийската опера е един самотен връх в интерпретацията на това популярно сценично заглавие. За меломаните този успех, разбира се, не е изненада, след вагнеровата поредица от пет постановки на същия режисьор, които са достойни за афиша на водещите днес в света оперни театри. Но да поставиш така обичаната, свръхпознатата опера на Бизе е същинско предизвикателство. 

 И така: един спектакъл с изчистен от всякаква бутафория, от  намек за бит, за епоха и етнография. Сцена, превърната в арена на съдбата на героите, около която на три трибуни е хорът в единен образ с две функции – зрител, наблюдател и коментатор и заедно с това герой на моменти влизащ пряко в действието. И всичко това в хармонични пропорции около основната сцена /подвижен кръг в квадрата!/, на която играят трите основни действащи лица от трагедията / Кармен, Хозе и Макаела/, при едно съвършено, съобразено с всеки миг от действието, осветление. Да, „Кармен” е трагедия, не и типична оперна мелодрама. Пламен Карталов я решава като един неочакван, но хармоничен, майсторски изграден синтез между античната гръцка драма и... традиционния японски театър на маските „Но”. Срещу пеещият хор - с маски, без лица! - се появява самата героиня- личност, решена като самотен трагичен образ от театъра на Софокъл и Еврипид. И нейната трагедия е трагедията на силната, самотна и горда личност, която жадува за любовта, но не по- малко и за свободата, които цени повече от своя живот, и става жертва тези две свои силни, безмерни желания. Нейната съдба ни внушава режисьорът е наистина трагична, фатално предопределена. Тук той отново ни изненадва с едно свое невероятно силно и оригинално решение – да персонифицира съдбата чрез трите мойри-  Клото, Ахезис и Атропос, трите богини на съдбата, дъщерите на Зевс и Темида, които се появяват сред главните персонажи във възловите моменти от действието.  А то, действието върви бързо и  с нарастващ темпоритъм. На завидно музикално ниво е осъществена тази постановка от диригентите Кейтаро Харада/ Япония/ и Григор Паликаров, /при отличен звук на оркестъра/ както и работата на талантливата хормайсторка Виолета Димитрова. Хореографията на Антоанета Алексиева и Светлин Ивелинов е важен, възлов момент в драматургията на спектакъла, а не танцов дивертимент, както бе досега във всички постановки на „Кармен”. А софийският балет сега е във върховата си форма.  Впечатляващ, разтърсващ е финалът. Тук също няма натура, насилие, кръв. Смъртта е представена необичайно, както и цялата история. Червената роза - символ на любовта и свободолюбието на Кармен от началото действието се въздига нагоре, към Небето.

  „Солистите на Карталов”, ще ги нарека така, защото те са вече негов прекрасен екип – високо надарени певци и артисти, с който той работи дълго и упорито, за да могат те днес да се справят и с най-трудните партитури – от Моцарт, Доницети и Масне през Верди, Пучини и трудния Вагнер, и този път бяха безупречни, направо блестящи и възторжената публика ги аплодира дълго и с благодарност: емоционалният, полетен тенор на Костадин  Андреев, /Хозе/, красивият лиричен сопран на Цветана Бандаловска / Микаела/, двама чудесни, идеални за образите си, артисти и след тях убедителните превъплъщения на: Веселин Михайлов /Ескамилио/, Силвана Пръвчева / Фраскита/, Цветелина Коцева/ Мерцедес/, Атанас Младенов  Моралес/, Светлозар Рангелов/ Цунига/,    Красимир Динев /Ремендадо/, Илия Илиев /Данкайро/, както и тримата артисти от балета като трите мойри /Росен Канев, Кирил Иванов и Матю Уитъл/.

                                                              Изключително е постижението на протагонистката Надя Кръстева. Помня дебюта и в „Кармен” на фестивала в Стара Загора през 2002 година, също в постановка на Пламен Карталов. Още тогава, съвсем младата певица показа, че е родена за този сложен образ, който не е по силите на всеки мецосопран, особено в сценично и музикално отношение. За тези 15 години тя е участвала в 15 различни постановки по света на „Кармен”. Израснала е много като първокласна певица и актриса, истинска оперна звезда. Но при все че ролята е нейна, играна десетки, може би стотици пъти,  тук  е работила отново, заради този нов и напълно оригинален прочит на режисьора, като защищава по един съвършен начин неговата оригинална концепция. В тази Кармен има много страст, много дуенде, което кара кръвта да кипне до болка!  А самият спектакъл открива нова страница в историята на нашата национална оперна сцена /възродена след един критичен период от директора Пламен Карталов/ в интерпретацията на т.н. „железен”, класически репертоар, към който се числи и шедьовъра на Жорж Бизе.     

 

 Огнян Стамболиев



Партньори