Заглавието на прочутия филм на американския режисьор Франсис Копола може би най-точно отговаря на внушението на апокалипсиса на медийната среда в съвременния свят, която ни внушава в новия си роман световноизвестният писател – драматург, поет, белетрист – Матей Вишниек / род. 1956/.Този роман не увлича със сантиментален сюжет , нито с драматичните изживявания на един персонаж. Той ни въвежда динамично и устремно в изградената голямата истина за съвременността ни – тоталното присъствие на четвъртата власт-медиите върху човешката личност.Този роман на Вишниек се родее с такива творби като „1984“ на Джордж Оруел и „Чумата“ на Албер Камю – творби, които са впечатляващи метафори на днешния живот на планетата.Затова четенето на „Планираният хаос“ изисква интелектуално напрежение и по-малко емоционални тръпки, изисква усет за философски прочит. И вече катарзисът от този нажежен интелектуален прочит е „проглеждането“ за явление в света и пораждане на стремеж да застанеш в редиците на позицията на произнеслия социално-нравствена присъда писател.Присъда, която иска промяна на това медийно апокалиптично статукво.
Романът съчетава реалистичния разказ с линията на фантастичното, публицистичния патос с моменти на поезия, реалистичното със сюрреалистичното. Така се получава богата романова композиция, в която метафората е здраво споена от пищно авторско въображение, градящо до краен предел избухналия вулкан на медийния свят.
Вишниек е категоричен в тезата си: днешния свят е жаден да чуе от медиите само новини за злина - убийства, природни бедствия, атентати, терор. Лозунгът на римляните: „Хляб и зрелища“ е въздигнат в абсурден култ. Добрата новина отсъства, тя е смачкана, тя не върши работа на инфомедиите. А човешката личност в тях е доведена до „тотална прозрачност“(термин на автора), т.е.светът на личното пространство, на човешката интимност се е разпаднал. Така Вишниек в посоката на рекламния трик „две в едно“ изказва две диагнози – апокалиптично отключване на злите стихии в човека и тяхното апокалиптично отразяване в медиите. И вече след тази произнесена присъда на света, той въвежда една линия на фантазия – разказа за плъховете – животните, които са длъжни да изяждат отпадъците от нашата мръсотия, от извършеното наше зло, от разпада на ценностите в човека. Именно тази метафора с плъховете превръща публицистичния патос на романа вече в ярко художествено произведение – такова, което индиректно търси пътя за нормализирането на влиянието на четвъртата власт, и най-после изхвърлянето на злото не чрез метафизични действия , а чрез радикални човешки действия.В края на романа след ужаса на главния герой Матийо Карден , преживян в атмосферата на отразяване на злото в света от медиите, той намира сили, за се обърне към своята любима Лейли и да я призове да дойде при него. Той призовава жената, в чийто чувства и обятия ще намери утеха от всичко преживяно, от всичко премислено. В един личен интимен свят, където има мъничко поезия, мъничко доброта, мъничко хуманизъм. Така Вишниек ни вдъхва малко надежда, че все пак светът няма да достигне до тоталния край на своя апокалипсис. И че не фантасмагоричните плъхове са панацеята за изгонването на злото в самите нас. Панацеята е скрита в самите нас – в нашите мечти, в нашите действия,та дори в нашата нравствена саможертва.Една метафорично-фантастична линия директно призовава настъплението на апокалипсиса да бъде спряно от самите нас.
Романът „Планираният хаос“ има и чисто автобиографичен момент. Както е известно Вишниек напуска родината си Румъния като юноша и се преселва с родителите си във Франция. Така той става френски автор срумънско потекло. В творбата нишката на тази автобиографичност ярко присъства: майката на героя остава в Румъния, докато той с баща си е във Париж. Това дава възможност на автора да прокара и още една идея – как политическите травми в света, раждането и разрушаването на авторитарни режими, играта на власт и лидери– ражда и е причина за възникването на планирания хаос, за оформянето на апокалиптичната картина в този свят. По този начин романът се превръща в ярко антиутопично произведение, в такова което развенчава „хуманитарните“ основи на манифестите на политическите дейци .
Творбата на Матей Вишниек се нарежда сред ярките съвременни произведения, които разкриват не само майсторството на един писател. Тя разкрива ясната и категорична граждански- нравствена позиция на един автор за същностни явления в днешния свят.Затова тя далеч надхвърля орбитата на художественото и обхваща това на социалното, политическото, нравственото.
„Планираният хаос“ е превод на изтъкнатия преводач Огнян Стамболиев – най-пристрастният разпространител на творчеството на Матей Вишниек в България.Нека напомним, че той превел и издалвече 6 книги с поетични, драматични и белетристични опуси на този забележителен автор. И този път неговият превод е реализиран с много добра стилистична фраза, с верен усет за атмосферата на стил и дух в думите на Матей Вишниек. За Огнян Стамболиев, който е носител на наградата на Румънската академия за превод, тази година е юбилейна. Новият му превод се вписва достойно в майсторство му, проявено в досегашния му творчески път.
„Планираният хаос“ на Матей Вишниек не ни отделя от динамиката на света, нито от неговия възход и падение. Чрез тази книга няма да си намерим някакъв оазис на спокойствие. Тя ни хвърля направо в сърцевината на апокалипсиса и така подлага на изпитание нашите съпротивителни сили като личности, които искат да променят този свят.
КРУМ ГЕРГИЦОВ
МАТЕЙ ВИШНИЕК. Планираният хаос. Превод Огнян Стамболиев. Изд. Авангард принт.
