Skip to Content

ИК "Хермес представя "Пияни дървета" от Ада Дориан

Ада Дориан е родена в Хановер и изучава литература и философия в Университета в Оснабрюк. През 2009 г. печели Литературната награда на град Хамбург. През 2016 г. получава стипендия за литература на провинция Долна Саксония и е номинирана за наградата „Ингеборг Бахман“.

Живее в Хамбург и работи като писател на свободна практика. Авторка е на романа „Пияни дървета“, част от поредицата „Съвременни европейски романи“ на ИК „Хермес“.

 

"Единствено на нощната лампа бе облегната непозната за нея пощенска картичка, на която нямаше нищо друго освен дървета. Гъста гора, горе бяха отрязани върховете им, а долу – дънерите. Не се виждаше нито земя, нито небе. От обратната страна позна подредения почерк на баща си, всяка буква като скица на нещо по-голямо, прави ъгли, заоблени линии. Катарина си пое дъх и го задържа в гърдите си.

 

Мила Кати,

Пристигнах.

Тук няма нищо друго освен показаното на картичката.

Гледай да се разбираш с майка ти. Липсваш ми.

Татко

Друг ден би се разплакала заради такава картичка в такъв момент, би потънала в скръб заради нейната недвусмисленост. Но не и днес. Предпочиташе да се ядоса. На майка си и мъничко на баща си. В този миг дори на дърветата. Ама че шантав пейзаж, помисли си. Гора, нищо и никаква гора. Би могла да се намира във всяка страна по света. Катарина никога не беше проявявала кой знае какъв интерес към картичките, които Феликс й изпращаше от почивките със семейството си. Е, от написаното се интересуваше, но не и от изображенията. На една от тях например пишеше Санторини и над името се виждаше китен бял град на морска скала. Пиза, а на заден план – наклонената кула. Веднъж Феликс прекара цялата лятна ваканция в САЩ. Тогава й изпрати три картички. Ню Йорк, Вашингтон, Маями: улица между два реда небостъргачи, Белият дом, плаж със сърфисти. Отзад бе описал преживяното с родителите си. Беше прочела между редовете, че му липсва.

Катарина обърна картичката и я прочете още веднъж. Липсваш ми – черно на бяло. Няма адрес, рече си. Нямаше място, с което да го свърже в мислите си, както бе свързала Феликс с Ню Йорк, въпреки че, когато картичката пристигна, той отдавна вече седеше на чина до нея. Помъчи се да разгадае пощенското клеймо, но не успя заради непознатите букви. С картичката в ръка отиде в антрето и прерови писмата върху шкафа. Преди няколко седмици баща й бе донесъл вкъщи писменото предложение от руската фирма и й го бе показал. Районът, за който щял да замине, обясни, нямал добри комуникации. Пътуването до най-близкия голям град отнемало дни. Не можела да си представи как изглеждали пътищата в тази област. Там, където щял да работи на първо време, имало само една радиостанция. За спешни случаи, така каза баща й. Най-близкият телефон бил на осемдесет километра от тях. Тя избухна в сълзи, разкрещя му се и скъса писмото. Точно през адреса. Вечерта, след като Катарина се успокои, баща й залепи писмото с тиксо. Малко по-късно замина и сигурно беше взел писмото с адреса със себе си.

Може би даже не знаеше, че тя се е махнала от къщи като него.

Катарина имаше само една географска карта. Беше я откъснала скришом от атласа след часа по география. Огромната страна запълваше цялата страница. Някъде там беше той, навярно самотен като нея.

Всъщност, помисли си, това не беше истинска раздяла, във всеки случай не както при други родители. Нещата между нейните родители от доста време насам не вървяха добре, отдавна го беше забелязала. В никое семейство от детската градина или училище взаимоотношенията вкъщи не бяха каквито у тях. Откакто майка й работеше нощем, спяха в отделни стаи. В общото жилище родителите на Катарина се интересуваха само от себе си, а тя се чувстваше като в безтегловност между двамата. По време на ваканциите заминаваше на едноседмична почивка първо с единия, после с другия.

– Това е по обективни причини – каза веднъж майка й. – Нали знаеш, заради градината. А и не е ли страхотно да ходиш и на планина, и на море.

Катарина свикна с това състояние на безтегловност. Усъвършенства се в прелитането от свят в свят. Правеше това с единия и онова с другия. В седем и половина закусваше с баща си и още веднъж в четири следобед с майка си. Но както се спомена, никога заедно.

И тогава баща й получи предложение от фирмата си. Когато й каза, Катарина предусети, че това е окончателна раздяла. Не беше нужно да произнесат думата на глас. Баща й щеше да замине на работа в Русия и просто нямаше да се върне. Както майка й не се върна в семейната спалня. Катарина загуби равновесие – сякаш беше марионетка и някой бе срязал конците й от едната страна."

 

 



Партньори