Skip to Content

Премиерата на „Когато капят кестените” от Стефан Коспартов събра над 100 души

Историята, лагерите, комунизмът, любовта и стремежът към свободата oживяха пред 100 души в бара на Васко Кръпката.

В края на октомври –  тогава, когато „Когато капят кестените”,сценаристът на  „Мярка за неотклонение”, „Аз съм ти”, „Шекспир и другите“Стефан Коспартов, промени по ненатрапчив начин българската литературна сцена.

Дебютният му роман „Когато капят кестените” е впечатляваща и болезнена равносметка на един режим, който все още хвърля сянка върху настоящето.

По време на премиерата му, провела се на 24 октомври 2018 г. в „Patches Blues Bar”лагерите, Народния съд, концлагерите, палатките на площада, червените куфарчета, събитията около 10 ноември, но и любовта и лудата жажда за свобода оживяха отново пред събралите се над 100 души.

 В нелекия живот в България от 1944 до 1989 г., както и в първите години на „демокрацията”, се върна актьорът Юлиан Петров („Скъпи наследници”), влизайки в ролята на младия Никола, малко след това проф. Николай Чернокожев разгледа литературните качества на творбата, а проф. Михаил Константинов я постави в социо-културния дискурс и подчерта, че е чакал 30 години да се появи подобен мащабен роман, който да разказва за едни от най-мрачните ни десетилетия от гледна точка на жертвите.

            „Злите сили” прогони Васил Георгиев-Кръпката с едноименното си парче и поздрави за смелостта някогашния сценарист,  а самият Стефан Коспартов се пошегува, че „щом Васко Кръпката има бар, а той има тази книга и я представя в неговия бар, значи все пак нещо се е променило”. Наличието на носталгичната гледна точка към онова време не трябва да се пренебрегва, каза още Коспартов, но не скри учудването си от нейната устойчивост.

            На сцената и обгърнат от тишина развълнуваният автор помоли за разрешение да се обърне към баща си и много други търсачи на щастие, загубени през режима. А цялата зала видя как сенките му правеха път и му се усмихваха дружелюбно…

В духа на мащабното перо на Павел Вежинов, но с вечно младия и дързък глас на Виктор Пасков, Коспартов преплита действителни събития и магически реализъм в едно и възкресява неудобните спомени на цяло едно поколение – Народния съд, съдбата на Никола Петков, концлагерите, събитията около 10 ноември, палатките на площада, червените куфарчета и в крайна сметка най-важното – как се запазва паметта на хората.

„Когато капят кестените”е предупредителен реквием за бъдещите поколенияи разказ за този, който си тръгва в края на лятото. Когато капят кестените.

                            Стефан Коспартов е завършил английска филология в СУ „Св. Климент Охридски” и  кинодраматургияв НАТФИЗ. Двете специалности предопределят творческия му път.  Той става асистент-режисьор в „Адаптация“, „Лачените обувки на незнайния воин“, „Всичко е любов“ и др.  Сценарист  е на филмите „Мярка за неотклонение“ , „Аз съм ти“, „Шекспир и другите“

 

 „Къде бяхте досега, Стефан Коспартов, защо не ни казахте тези истини по-рано? Подреждахте събитията, предполагам. Почиствахте ги от мимолетното и ги поставяхте едно до друго. Не, по-скоро едно под друго – защото нашият български живот се пише под индиго, събитията са еднакви, само десетилетията са различни. Благодаря ви за прекрасно написаната белова от черновите на две поколения българи.”

Веселина Седларска



Партньори