Skip to Content

Излезе новата поетична книга на Александър Секулов "Хроники и химни"

В началото на декември излезеа новата поетична книга на Александър Секулов – „Хроники и химни“. Тя се появява две години след успеха на предишния сборник–„Море на живите“, който донесе на своя автор националнитенагради за поезия „Христо Фотев“, „Николай Кънчев“, „Перото“ и„Орфеев венец“.

„Хроники и химни“ излиза със знака на Издателска къща „Хермес“, преиздала в изящен колекционерски вид романите на Александър Секулов „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“ и „Господ слиза в Атина“.

Отзиви за „Хроники и химни“

 

Поезията на Александър Секулов е изящен поход на думите, митологично придвижване на мисли и метафори, а „Хроники и химни“ е ново разширение на поетическите територии на съвременната българска поезия.

Недялко Славов

 

Най-очакваната поетическа книга за годината!

Силвия Недкова

 

АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ е един от най-интересните и търсещи български писатели. Автор е на романите „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“, „Господ слиза в Атина“, „Островът“, Скитникът и синовете“. Издал е поетичните книги „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“.

Драматург на Драматичен театър–Пловдив, автор на пиесите „Няма ток за електрическия стол“, отличена с „Аскеер“ за драматургия, и „Дебелянов и ангелите“.

Носител на националните литературни награди „Христо Фотев“, „Николай Кънчев“, „Перото“, „Орфеев венец“, „Иван Николов“.

Създател на литературния клуб Spirt & Spirit, който десет сезона представя новите книги на значителни български писатели.

Превеждан и издаван на редица езици.

 

НЕВЪЗМУТИМИ КАТО ДРЕВНИТЕ ПОЕТИ

Поезията е тук, за да извика бъдещето – с цялото му минало и катастрофа, с влюбената му наивност, с досадното старание да усвои или открадне занаята на мъртвите владетели. На границите на познатия ни свят, сред розмарина и летящите смокини, разсечено надве от падащата светлина, е нашето владение, което населихме с народи, с истории и вечност. Но ние твърде дълго не се завърнахме. Прислугата измисли наши двойници – женихи на съпругите, укрили във утробите си цялото пътуване. Сега ще трябва да избием всички в хекзаметър, невъзмутими като древните поети. Дворците ще опразним, тържищата, стъгдите, ще можем да живеем само като варвари. Новородени, а не родни. И чистото изкуство е молитва сред кръв, инстинкт и смърт. Когато властта престане да е изкусителна, ще призовем певците, очите им ще вземем. Бездруго те възпяват, но не виждат.



Партньори