Skip to Content

Институтът, в който трудът е удоволствие, а „Понеделник започва в събота” от Борис и Аркадий Стругацки

На български отново оживява една от най-обичаните руски фантастики.

След пълното и нецензурирано издание на Пикник край пътя”и „Трудно е да бъдеш бог”от Аркадий и Борис Стругацки на българския пазар в ново издание излиза емблематичният за творчеството на двамата братя роман – „Понеделник започва в събота”.

В един институт, скрит дълбоко в руските гори, учени с магически способности търсят пътя към абсолютното човешко щастие, вечната младост и смисъла на живота. В НИИЧАВО (Научноизследователски институт по чародейство и вълшебство) магията се е превърнала в наука. Там човек може да види духове, демони, джинове, харпии, къщата на кокоши крака на Баба Яга, да се срещне с Кашчей Безсмъртния, с Мерлин и дори със самия Змей Горянин.

Но не това е най-чудното. Там, като никъде другаде, са се събрали хора, които въпреки всички пречки, създавани им от съветската действителност, наистина обичат своята работа и предпочитат дори навръх Нова година да са в своя институт. Това са хора, за които щастието е в непрекъснатото опознаване на непознатото и докато се занимават именно с това, на тях не са им нужни празници, трудът е удоволствие,а понеделникът започва още в събота.

Историята на един необикновен институт събира малки и големи теми и  прави дисекция на руската действителност от втората половина на миналия век. Забавно и непредвидимо, „Понеделник започва в събота”е  удивително постижение на литературата и човешкото въображение. Защото в този роман всичко може да се случи по време на едно пътуване с кола – дори да се окажете в космоса. Питайте програмиста Привалов, ако не вярвате.

 Борис и Аркадий Стругацки са руски писатели-фантасти и сценаристи. Сред най-известните им произведения са „Трудно е да бъдеш бог”, „Хищните вещи на века”, „Понеделник започва в събота”, „Обитаемият остров”, „Милиард години до свършека на света”, „Бръмбар в мравуняка”, „Пикник край пътя“.

Да, те знаеха разни заклинания, умееха да превръщат водата във вино и никой от тях не би се затруднил да нахрани с пет хляба хиляда души. Но те бяха магове не за това. То беше черупката, външното. Те бяха магове, защото твърде многознаеха, толкова много, че количеството у тях най-после беше преминало в качество.”

„Където има асфалт, няма нищо интересно, а където е интересно, няма асфалт.“



Партньори