Skip to Content

Софийската опера и балет посвети „Легенда за езерото“на бащата на българския балет Анастас Петров

Заради турското робство, забавило културното ни развитие с векове, и операта, и  особено балетът у нас се появиха късно – едва в началото на ХХ век. Раждането на българското  
танцово изкуство стана трудно и по ред други причини – липсата на подкрепа от държавата,  предубеждението дори на културните пластове от  обществото към него, отсъствието на  подготвени кадри.
 
Първият, който се осмелява да направи нещо е Пешо Радоев / 1876-1956/.  Един любител- ентусиаст, който с много самообразование и самоотвержен труд полага основите  на класическия танц и дори става първият балетмайстор на Оперната дружба, основава и първата  
балетна школа у нас. Но за баща на балета у нас историците с определят Анастас Петров /  1899- 1978/.
Той е първият истински и голям професионалист – градител, като дейността му е в  три неделими хипостази: премиер- солист, педагог и балетмайстор- постановчик от 1927 до 1961  година на сцената на Националната опера.
        Роден е на 1 септември 1899,  под знака на Девата, в Добрич, в скромно чиновническо  семейство, в което изкуствата са на особена почит. Танцува от дете, просто от малък усеща,  че е роден за танца. Като ученик във Варненската мъжка гимназия през 1920 година вижда за  първи път балет – при това истински!  Посещава серията  солови концерти на руската балерина  белоемигрантка Мария Юриева, прима на московския балет.
 
Това е решаващ момент в живота му.  
След две години заминава за Берлин с малка сума, отпусната от по-големия му брат. Постъпва в  школата на Е. П. Едуардова, която оценява добрите му природни данни, неговата артистичност и  
музикалност, както и огромната му страст към балета. Прави го свой асистент. През 1925 г.  Анастас Петров завършва тази школа и решава отново да учи – вече при балетмайстора Макс  
Терпис от Берлинската Щатс опера. Обучението му при Терпис до голяма степен го формира като художник. Заедно със сериозните си занимания по класически балет, той влиза и в света на  свободния, изразен танц, към който го приобщава прочутия му учител.
 
В тази връзка самият  Анастас Петров споделя в интервю пред биографката си Виолета Консулова: „ Аз се възпитах в  двойното лоно на класическия  и на свободния танц. Това отчасти ми попречи  да се изградя  докрай и напълно като типичен представител на класическия балет, отчасти ми помогна в  експериментите ми за неговото обновяване. Винаги съм съзнавал приоритета на класическата  
балетна школа, но съм бил и привърженик на съдържателното балетно изкуство”. 
         Завърнал се в родината си през 1926, въпреки възможностите да остане на Запад,  Анастас Петров решава, че трябва да служи на родината си и постъпва като солист и  
балетмайстор във вече одържавената през 1922 г. Народна опера в София.  По това време тя  
преживява истински подем. Тук работят големите руски диригенти - белоемигранти Исай Добровен  и Моисей Златин, германецът Херман Щанге, както и младите и талантливи Асен Найденов и Асен  
Димитров. Режисьори са Драган Кърджиев и Христо Попов, а художник Александър Миленков.  В  солистичния певчески състав блестят: Петър Райчев, Христина Морфова, Тодор Мазаров,  
Констанца Кирова, Михаил Попов, Цветана Табакова, Стефан Македонски,  Ана Тодорова…Те са и  първите ни оперни артисти със световно признание.
Пионерът Анастас Петров започва да работи усърдно. Основава нова балетна школа, поставя танците към всяка постановка, търси и подготвя млади балетни кадри. Само за няколко месеца  
подготвя  танците в „Ловци на бисери”, „Орфей”, „Фауст”, „Еврейката”. Започва работа и върху  първата самостоятелна балетна пиеса – „ Копелия” на Лео Делиб. Премиерата е истинско  
събитие. Това е всъщност официалното раждане на българския балет / 22 февруари 1927/.   
Всеотдайната му педагогическа работа дава своите сериозни резултати. Трупата  се увеличава,  
професионализира, става все по-гъвкава и стабилна, способна да се справи с най- трудни  задачи в различни по стил, епоха и естетика балетни, оперни и оперетни заглавия от богатия  афиш на Операта. 
        Забележителни са постановките му на „Валпургиевата нощ” към „Фауст”на Гуно,  Половецките танци от „Княз Игор” от Бородин, „Арлезианката” и „Кармен” на Бизе,  


Партньори