Днес по книжарниците излезе единственият мемоар, написан в най-известния лагер на смъртта – „Последна спирка Аушвиц“ на холандския лекар Еди де Винд. Книгата излиза по целия свят почти едновременно като ярко свидетелство за силата на любовта и надеждата.
Де Винд пише „Последна спирка Аушвиц“ върху листата на случайно намерена тетрадка в дните след освобождението му преди 75 години, докато се опитва да спаси тежко болни лагерници от смъртта. Еди е млад холандски лекар от еврейски произход, чийто живот е изтръгнат от корен с идването на нацизма в родината му. Той е изпратен на гибел заедно с любимата му Фридел в ада на земята, Аушвиц. Любовта им е единственото, което ги крепи срещу зверствата на нацистите, а доброто и надеждата продължават да цъфтят дори на най-мрачните места.
Мемоарът на Де Винд – единственият познат мемоар, написан в концлагера – рисува болезнената истина за това какво се е случвало зад познатите на историята стени. Но най-вече той разкрива истинския портрет на хората, изградили нацисткия режим. Екзекуторите от Аушвиц не са зверове, а обикновени хора, които са можели да вземат и човечни решения. Сред мрака на загубата на вяра в човечеството изгрява истинският смисъл на книгата – вярата в живота.
Ние и бъдещите поколения ще разчитаме на текстове като „Последна спирка Аушвиц“ да изграждат спомените ни и да са свидетелство за загиналите. В литературата ние продължаваме да помним избитите милиони, които постигат безсмъртие чрез писатели като Еди де Винд.
Джон Бойн, „Момчето с раираната пижама.
