Джак Ланкастър е консултант към ФБР. Винаги са го привличали най-заплетените и неразрешени случаи. Оцелял при пожар като дете, той е обсебен от умишлените палежи. А неговата почти свръхестествена способност да предвижда поведението на престъпници му е спечелила завидна репутация. Но е усложнила личния му живот. Колкото повече случаи разрешава, толкова по-близо е до това да изгуби себе си.
Единствената, която може да му помогне, е Уинтър Медоус. Като дете тя открива, че е способна да хипнотизира. Умение, което неведнъж я спасява от неприятности. Години по-късно тя намира призванието си като инструктор по медитация. След особено тежки случаи Уинтър помага на Джак да се възстанови.
Но докато заклетият му враг е жив, Джак не може да е спокоен. Когато миналото му застрашава жената, в която постепенно се влюбва, той е решен да сложи край на престъпленията на Куинтън Зейн.
Джейн Ан Кренц е авторка на редица бестселъри на New York Times. За да помогне за по-широкото разбиране на романтичния жанр от обществото, тя става редактор и съавтор на сборник с есета, „Опасни мъже и жени-авантюристки: Писатели разказват за притегателната сила на романтиката“, спечелил престижната награда на името на Сюзан Копелман за изследвания на феминизма. Авторката е вдъхновител и първият носител на наградата Джейн Остин на Romantic Times.
Джейн Ан Кренц споделя:
”Романтиката е сред най-устойчивите жанрове, тъй като се занимава със семейните ценности и емоционалните връзки. Романтичният жанр е единственият, в който читателите са сигурни, че героинята е поставена в центъра на историята. Това са книги, които почитат женските добродетели и ценности като смелост, чест, решителност и вяра в лечебната сила на любовта.“
Джейн Ан Кренц за писането на романи:
В: Можете ли да ни преведете през процеса на писане? Как развивате една история?
О: Съмнявам се, че някой писател може да обясни докрай процеса на писане. За мен това е натрапчив импулс, тласък, дори пристрастяване. Аз имам нужда да пиша. Отне ми шест години, докато публикувам за първи път свой роман, и през цялото време си казвах отново и отново, че е безнадеждно, че трябва да се откажа и да се концентрирам върху истинската си кариера (тогава бях библиотекарка). Но не спрях да пиша. И така, в продължение на шест години ставах в четири сутринта, за да пиша, преди да отида на работа. Пишех през почивните дни и вечерите. Всичко, което мога да ви кажа за писането, е, че ако го искате достатъчно силно, просто го правите.
Мога обаче да ви разкажа за дневния си график. Започвам работа в седем сутринта и пиша до обяд. Правя си едночасова почивка и след това се връщам на работа. Най-плодотворна съм сутрин, а следобедните часове са идеални за редактиране на написаното или за проучване. Когато приключа към 14-15 ч., пазарувам или обикалям книжарниците. След това правя час аеробика. И идва време да сготвя вечеря за съпруга ми Франк (обичам да готвя!). След вечеря си водя бележки за това, което ще напиша на следващия ден.
В: Имената на вашите герои са почти винаги необичайни и често старомодни. Как ги избирате?
О: Имената трябва да отиват на героите. Като писател получавам „разбиране“ за героя, едва когато избера как се казва. Напоследък става все по-трудно да измислям нови, свежи имена, защото вече съм използвала много от любимите ми. Всъщност понякога повтарям наистина добрите имена. Имам цял рафт, пълен с книги как да кръстиш бебето си! Страниците с некролози във вестниците също са добри места за търсене на интересни имена, колкото и необичайно да звучи.
В: От къде черпите идеи за вашите истории?
О: Честно казано не знам как получавам идеите си. Те просто идват. Но мога да ви кажа, че трудната част не е да ти дойдат добри идеи, а от време на време да ги накараш да те оставят намира!
В: Как се справяте с писателския блокаж?
Продължавам да пиша. Нещо, каквото и да било. Номерът е просто да продължите. Да, знам, звучи прекалено лесно, но ето как работи при мен: в тези случаи мисля сцена по сцена. Всяка една представлява кратка история с начало, среда и край. Ако една сцена не се получава, я заобикалям, прескачам напред към друга или се връщам към по-ранна, която се нуждае от преработване. Или пък просто пиша за времето в проблемната сцена. Ето тайната – креативността поражда креативност. Ако спрете, и актът на създаване спира.
В: Кой е най-добрият съвет, който сте получавали и бихте искали да предадете нататък?
О: Най-добрият съвет, който някога съм получавала и който предавам всеки път, когато говоря за писане, е: намерете собствения си глас и го използвайте. Не се опитвайте да го смекчите или отслабите в опит да звучите като други писатели. В крайна сметка единственото сигурно в тази професия е вашият глас. Именно това ви отличава от всеки друг писател.
