Жанет 45 представя
Ники Павлов (Германия)
и романа й
БЪЛГАРСКИЯТ ЛЕКАР
Превод от немски Жанина Драгостинова
Оформление Христо Гочев
Премиери:
Пловдив: 6 ноември 2019 (сряда), 19:00
Vintage House, в Дом на културата "Борис Христов"
https://www.facebook.com/events/503821213806955/
София: 7 ноември 2019 (четвъртък), 18:30
Галерия Credo Bonum, ул. Славянска 2
https://www.facebook.com/events/1276973769142150/
Монтана: 8 ноември 2019 (петък), 13:30
Градска галерия "Кирил Петров"
Организатор: Езикова гимназия "Петър Богдан"
В началото на 60-те години на ХХ век един млад българин отива като психиатър в ГДР с надеждата, че там ще си намери късмета. Среща Розе, безгрижно и търсещо приключения момиче. Женят се по любов и Розе тръгва след Ванчо за България. Но не издържа дълго. Двамата се връщат в ГДР, където се ражда дъщеря им Нели.
Насред лишената от свобода система на ГДР те успяват да създадат свой малък, почти здрав свят. Почти здрав, тъй като гневът в душата на Ванчо, меланхолията му, склонността му към алкохола помрачават щастието им. Режимът на комунистическата партия засилва натиска си върху българския лекар и семейството се вижда принудено да предприеме дръзко бягство.
Новото начало на Запад е многообещаващо. Но дали ще успеят да прогонят демоните от миналото?
Десетилетия по-късно дъщерята Нели се връща назад по оставените следи: що за човек е бил баща й, от когото тя цял живот се е страхувала и когото в същото време така много е обичала?
Това е книга за загубата на родината и новото начало, за изтикването на миналото и спомените за него, за семейните раздори и сдобряването и за мощта на чувствата.
Роман за нашето столетие.
— Петър Клаус, Културрадио, Берлин-Бранденбург
Бащата на Ники – доктор Павлов (в романа доктор Николов) става психиатър, работи първо в ГДР, където се ражда самата тя, после в Западна Германия. Романът е както родова история, така и движение из празните полета на една ненаписана сравнителна история на европейската психиатрия. В този смисъл той по нов начин подрежда представите ни за света, в който сме отрасли, с неговите идеи за здраве, тяло и дух.
— Диана Иванова, вестник Култура
Нейната тема е бягството… Ники Павлов пресъздава в книгата си България от 60-те години, живота в ГДР и ситуацията в психиатричните клиники там, също както и атмосферата в Западна Германия през 70-те. Прави го така добре и така прецизно, че петстотинте страници не доскучават и не омръзват.
— Доротее Нолте, Дер Тагесшпигел
Всички ние имаме родители. Те също имат своите родители – и всички те ни завещават една раница, с която да вървим през живота. В най-добрия случай можем да спрем и да погледнем какво има вътре.
— Ники Павлов
