Трябва ли да знаем кой всъщност е Биг Брадър преди да започнем да четем романа на Румен Шомов „Китайската стена“? За мнозина това име не е нищо повече от хитово телевизионното реалити, толкова популярно, че дори онези от нас, които не са убили някой и друг час пред синия екран гледайки българския франчайз, могат да намерят в интернет море от информация за многобройните му сезони. Дадени са имената на всички участницив тях, както и какви ли не клюки и пикантерии за това какво им се случва по време на реалитата и в личния им живот след като излязат от тях. В този многогласен бъртеж, съпътстващ превръщането им в медийни звезди, едно-единствено изречение ни отвежда към първообраза на Биг Брадър: „Името на шоуто произлиза от романа на Джордж Оруел 1984, в който Големият Брат /Биг Брадър/ управлява диктатурата си като непрекъснато наблюдава поданиците си чрез техните телевизионни екрани и им напомня това с фразата Големият Брат те наблюдава“. /Цитатът е от bg.wikipedia.org/
Може би това познание ще ни е достатъчно, за да посегнем към книгата, чието заглавие ще ни изкуши с продължението си „или с Биг Брадър от двете страни на времето – хей, хоп роман“. Но когато започнем да го четем, възможно е да се запитаме какви са тези странни диалози между главния герой и Биг Брадър, често на фона на разговори с други лица. И дори да се отегчим от тях и обикновено придружаващото ги възклицание Хоп! Хип-хоп-троп! Тагадък!
Връзката между двамата е изнесена на преден план още в самото начало на романа, когато главният герой се самопредставя: „Името ми е Лазар. След повече от шейсет години ще си дам сметка, че целият ми живот е едно и също. ... Доказване, че не съм мъртъв, за какъвто ме смяташ ти, Биг Брадър...“И тази връзка е много по-дълбока от асоциациите с телевизионното реалити. Тя бележи целия живот на Лазар, докато времето неумолимо върви напред със заложените в хода му превратности и изненади, следвайки своя собствен ритъм Хоп! Хип-хоп-троп! Тагадък!
Да започнем с факта, че книгата на Оруел е антиутопичен роман, излязъл за пръв път през 1949 г., който се оказва бестселър и през 2020 г. според продажбите на международната търговска платформа Амазон. Преиздаван е безброй пъти на различни езици и през всичките тези години е бил изучаван в гимназиалния курс на обучение в САЩ и в хуманитарните специалности на най-престижните унивеситети. Действието на романа се развива в Океания, една от трите „супердържави“, останали на света след Глобалната война. В нея има три обществени прослойки, заемащи следните проценти от населението – висша класа 2 % , средна класа 13 % и нисша /работническа/ класа 85 %. Всичко в държавата се наблюдава от лидера на управляващата партия Биг Брадър, който реално не съществува. За спазването на реда се грижат четири министерства, чиито имена са антиподи на дейността им: на мира /войната/; на истината /пропагандата/; на изобилието /гладуването и купонната система/; на любовта /мъчения и промиване на мозъци/.
Това е схемата на едно типично тоталитарно общество, било то наречено социалистическо, капиталистическо, или каквото и да било друго. Главният герой Уинстън Смит работи в специалната служба за заличаване на документи и пренаписване на историята, т. е. той е представител на средната класа, който се занимава с пропаганда. Тихо мрази системата и се впуска в забранена от нея любовна авантюра. Когато е разкрит с помощта на доносник, представящ се за съмишленик и приятел, той предава любовта си, за да не го измъчват повече. След време узнава, че любимата му е направила същото. Когато двамата се срещат случайно отново установяват, че между тях вече не съществуват никакви чувства.
През 1999 г. холандският телевизионен продуцент,магнатът Джон де Мол Младши създава реалити шоу, основаващо се на книгата 1984 със заглавие Big Brother.Двадесет години по късно то продължава да се играе като франчайз в 54 страни по света.
Сред толкова много четива и ленти за богаташи-престъпници и мутри „Китайската стена“ на Шомов е един дълго чакан разказ за тегобите на българския интелектуалец, роден в средата на 20 век и понесъл с достоинство товара на промените у нас от двете страни на времето, което в конкретния случай е разделено не от една, а от две китайски стени – на предателството в любовта и приятелството и на безмилостните центробежни сили на социалните и политически промени.
Въпреки че книгата е до голяма степен автобиографична, героите са толкова истински, че навярно мнозина от нас ще припознаят в тях самите себе си или ще видят съдбите на близки приятели, роднини, познати. Наративът е професионално разчупен от режисьорско виждане на автора – сюжет изграден сякаш във филмови кадри; рисунък с кратки изречения с огромен емоционален заряд; превъртане лентата на времето напред и назад със завидна лекота.
Открояват се няколко самостоятелни пространства във времето – изпълнено с приключения детство в шопска Слатина през 50-те години на миналия век /днес престижния квартал „Гео Милев“/; безгрижни студентски години в Москва и шеметно влюбване; амбиции и подмолни течения в света на артистичната бохема в телевизията; неприемане на измяната в любовта; живот след „отпадането от афиша на театъра“... Във всяко от тях Лазар е следван от своя предател, който системно изгражда личната му китайска стена. Това е „доброто момче“ Продан, с което се запознават в първи клас. То се гордее с баща си, който е на важна служба в Държавна сигурност, и иска да стане като него. Продан ще предаде няколко пъти Лазар, издигайки все по-високо личната му китайска стена.
Но някъде в средата на живота на главния герой пред него започва да се издига една друга китайска стена, фатална за мнозина, които не успяха да отговорят на промените. Като наранен от тях интелектуалец, той я вижда преди всичко в професионален аспект:
„Страната се превърна в разбунен кошер.
Площадите се изпълниха с хора.
Хората – с надежда.
Надеждата – с хитреци.
Хитреците – с идеи как да изтъргуват надеждата, за да напълнят джобовете си...
И телевизията се превърна в кошер. Внимателно селектираният ѝ личен състав започна да се извърта... Да къса партийните си книжки...
Някои искаха промяна.
Други – много голяма промяна.“
Промяната остава неназована в романа. Не се съобщава дали Лазар я е искал, дали се е борил за нея. Не знаем участвал ли е в митинги, подписвал ли е протестни писма на интелектуалци. Промяната сякаш е минала покрай него. Но тя носи нестабилност, нови лица, нови изисквания във всички сфери на живота. Естествено, това се отразява на Лазар, както на всички останали. И светът му се ограничава до „Ана и аз“.
Ана е порасналата му дъщеря, която живее с него след като жена му го е напуснала заради един 30 години по-възрастен от него китаец. /Можем да приемем, че китайската вълна и интересът към фън шуй у нас също вървяха успоредно с промяната./ Ана е модерна млада жена, адаптирана към промените и в същото време „вътрешният глас“ на Лазар, който спори с него и го връща към действителността. За разлика от символизиращия системата Биг Брадър, пред когото той изяснява позициите и се изповядва.
Откриваме множество прилики между Лазар и Уинстън Смит. Но има една разлика, която откроява героя на Румен Шомов. Той дръзва да се опълчи срещу своя предател. И макар понесъл физическите ударите за това от бодигардовете му, има силата да каже на Биг Брадър: „Отлитай, отлитай, Биг Брадър! И повече не прекрачвай линията на моето пространство под слънцето! Не се появявай за нищо на света!“
Полезно е да знаем кой е истинският Биг Брадър, както и да не забравяме какво ни се е случило и какво може да ни се случи. В този смисъл романът на Румен Шомов е нещо като колективна памет на интелектуалците, родени в средата на миналото столетие, които по известни причини доста късно имаха възможността да се запознаят на български с 1984 на Оруел, но все пак успяха да прекрачат в настоящия век.
Ангелина Василева
