В рамките на ММФ „Варненско лято“ се състоя премиерата на „Летящият холандец“, обвеяната в легендите на севера опера на Вагнер.
Да дирижира спектакъла бе поканен диригентът от Виенската Щатсопера Ерих Биндер, специалист в творчеството на големия композитор.
Кореняк виенчанин, Ерих Биндер завършва Виенската музикална академия с цигулка, пиано, оперно пеене, композиция и дирижиране. Свири на цигулка в Оркестъра на Виенската Фолксопера и е дългогодишен концертмайстор на Фестивалния оркестър в Брегенц, Симфоничния оркестър на Хамбург и прочутите Виенски филхармоници. Откакто през 1979 г. дебютира като диригент във Виенската Щатсопера, дирижира редовно на оперните сцени във Виена, Дрезден, Мюнхен, Будапеща, Стокхолм и др. Като диригент на реномирани оркестри гастролира в различни страни на Европа, в Австралия, също в Япония, САЩ и др. Многостранният му музикален талант е оценен с редица награди, сред които Почетният кръст за наука и култура на Австрия.
Продукцията е резултат от творческата колаборация между Държавна опера Варна и „Народно позорище“ в Белград, Националния театър за опера и Балет на Република Сърбия. Върху режисьорския прочит на Деян Миладинович работи Ивана Драгутинович Маричич, костюмите са дело на Катарина Гърчич Николич, диригент на хора е Цветан Крумов.
В главните роли ще аплодираме солистите на Държавна опера Варна баса Гео Чобанов като Холандеца и сопраното Линка Стоянова в ролята на Сента, дъщерята на Даланд – Людмил Петров, а тенорът Мирослав Христов пристига от Цюрих за ролята на ловеца Ерик. Бойка Василева ще бъде Мари, а кормчията на кораба – Арсений Арсов. Още на предпремиерата този великолепен състав впечатли аудиторията със задълбочената си трактовка на Вагнеровата творба, която макар и да се причислява към ранния период на неговото творчество, носи всички характеристики на гения и определено не е лесна за изпълнение.
В сюжета е залегнала легендата за смелия капитан, който предизвикал природните стихии, проклел бог и затова е осъден да се скита с кораба си – призрак до деня на Страшния съд. На фона на буреносната музика, призрачните припеви и опиващите песни, които напомнят живописта на холандските художници Рембранд и Ван Ейк, се развива и романтичната връзка между Холандеца и девойката Сента, чиято любов би могла да го избави от злочестата му участ...
„Образите на Вагнер винаги са особени, едновременно приказни и призрачни, митични. Сента е обикновено момиче, което живее още от детството си с историите за Холандеца и винаги е била влюбена, но не в самия него, а в представата си за него, в проекцията, в неговия призрачен образ - такъв, какъвто тя го вижда в съзнанието си. И когато призракът се материализира, Сента се чувства объркана и ранима. Но макар и разпокъсана между своя вътрешен свят и реалността, тя последователно отстоява ценностите си и остава вярна на любовта: „Ich bin treu bis zum Tod” (Вярна съм до гроб). Сента е олицетворение на верността“, споделя водещото сопрано на Варненската опера Линка Стоянова.
„Капитанът в „Летящият холандец“ е сложен образ, много далеч от моя натюрел и различен от всичко, което съм пял. Фактурата е много сложна, въобще музиката е сложна, промяната в темпата на всеки 3-4 такта задава голяма динамика. Драматургията също е дълбока, текстът е поетичен и многопластов. Привлича ме именно тази многопластовост. Има много театър и много условност в тази опера. Условността е закодирана както в музиката, така и на много места в постановката, включително при костюмите, които само донякъде биха могли да се отнесат към някоя епоха. Защото става дума за вечното търсене на истината, ценностите, любовта“, обобщава Гео Чобанов.
