Skip to Content

"България в потури, но с цилиндър" от Петя Александрова очаква продължение

"За тези, които любопитстват - все още не знам дали втората книга ще ползва старото име и старата корица, тепърва ще умуваме с издателството. И тук, както в първата книга, се редуват, на пръв поглед произволно, любопитни истории за бележити българи от началото на миналия век (главно!) с авторски коментари върху интересни събития - първото пловдивско изложение, първото публично избиране на столична хубавица за "миска", първите забавачници, първото списание за жени, първите заведения за платени женски ласки...

И тук, както и в първата книга, се опитвам да бъда ласкаво доброжелателна към героите си, дори когато ме напушва на смях: когато разказвам как Фердинанд раздавал пръстени и обици с фалшиви диаманти, как Вазов криел от майка си (а и от самия себе си, навярно!) еротичните си куплети, как Елин Пелин се оприличава на магаре в писмо до млада изгора, как някогашните „жрици на любовта“ трябвало да се обясняват с писмо до общината, ако решат да се омъжат и станат „благонравни“... Истината е, че в това второ томче като че ли преобладават по-драматичните тонове и повечето истории извикват не усмивки, а сълзи: майката на Хаджи Димитър пренася в Сливен и погребва костите на непознат четник с вярата, че това са останките на сина й, Ангел Каралийчев в „Майчина сълза“ изплаква мъката си по собствените си умрели дечица, Михалаки Георгиев е хвърлен в тъмница и разорен заради статии в собствения си вестник, няколко шопи биват убити, защото настояват да пасат стадата си в новосъздадения софийски парк, Чинтулов моли министерството на просвещението да му отпуснат 5 лири месечно пенсия...

 ... С тези уводни думи съобщавам на всички, че вчера, 8 юни, някъде малко преди 14 ч., с премрежени от умора очи и схваната от седенето пред компютъра, завърших събирането, композирането, редактирането и туткането по изпращането на втората част от книгата ми "България в потури, но с цилиндър". Да, изпратих я вчера в издателство "Хермес" и оттук нататък, докато не ми се обадят за поправки, размествания и възражения по текста, няма ЗА НИЩО НА СВЕТА да надничам в папките! Бях убедена, че вчерашният ден е петък и затова бързах, бързах, бързах.... Тази сутрин разбрах "грешката" си и сега си мисля, че в цялата работа има небесна намеса моят много скъп приятел Владимир Божиков (Перси), лека му пръст, вчера беше датата на неговото раждане. Благодарение на него се увлякох в тази тема, той ме поощряваше и облъчваше с неговото многознайство и сладкодумие, с неговото тъй пламенно родолюбие.

...Хайде, дано да й върви по вода и на тази книга, макар че, ако се съди по валежите в последните дни - няма защо да се притеснявам!"

Петя Александрова



Партньори