Skip to Content

Стивън Хокинг и дъщеря му Луси разказват за спътниците на Юпитер в книга за деца

Легендарният учен Стивън Хокинг и неговата дъщеря Луси Хокинг за пореден път ни убеждават, че най-правилният начин да събудиш интереса у едно дете към науката е да разказваш увлекателно истории, обяснявайки научните факти и теории на достъпен език. В новата книга от съвместната им поредица за деца – „Джордж и синята луна“, любопитните читатели ще се запознаят с Европа – най-малката от четирите Галилееви луни на Юпитер, известна като „синята“ луна заради дебелата ледена кора, която покрива повърхността ѝ.

Докато обясняват разбираемо подробности за спътника Европа на страниците на „Джордж и синята луна“, семейство Хокинг ни въвличат в нова щура история за Джордж и Ани.

 

Подобно и на другите книги от поредицата за Джордж, и в тази са засегнати важни теми като вербалното насилие между съученици, интернет тормоза, желанието на децата да следват собствения си път и др. Изданието съдържа и оригинални черно-бели илюстрации.

 

Откъс 

"Изведнъж го осени идея.

– Знам! – възкликна той. – Имам план! И преди сме правили нещо подобно – отваряме портал с Космос, но не минаваме през него, само гледаме! Много по-вълну­ващо е от клипове по Ютюб, тъй като е истинско! Мо­жем ли да го направим? Може ли Космос про­сто да ни покаже нещо, вместо да ни позволи истинско пътуване?

– Аха! – погледът на Ерик грейна. – Това може да е напълно в границите на възмож­ното!

– С други думи, да? – уточни Ани.

– Космос? – обърна се към него Ерик. – Можеш ли да покажеш космическо пътешествие, дори и да не можеш да ни пуснеш физически да отидем до избра­ното място?

Космос избибитка сам на себе си, докато прове­ряваше оперативните правила.

– Заключавам, че мога! – викна той, явно недово­лен, че преди това беше отказал на приятелите си. – Какво бихте искали да видите?

Ани и Джордж приближиха глави.

– Какво искаш да видиш? – попита Джордж нетър­пеливо.

– Ами, наистина не ми се ще само да гледам през портала – призна си Ани. – Няма да е като да оставя всичко зад гърба си, ако сме заклещени от тази страна на вратата.

– Може би просто ще знаем, че това място го има, ще го виждаш истинско, в 3D, някак си ще го почув­стваш и докоснеш. Това ще те направи по-щастлива – каза Джордж с надежда, опитвайки се да я убеди.

– Може би – каза Ани, но видът йизлъчваше съмнение.

– Според мен трябва да разгледаме място от наша­та Слънчева система, да е някое, което един ден бихме могли да посетим – каза Джордж. – Тогава можеш да си представиш как излизаш от космическия портал, стъпваш на друга планета, камъчетата хрущят под краката ти, все едно си там наистина.

– Оооо, да – грейна Ани. – Това е готина идея.

– Какво ще кажеш за някоя от луните на Юпитер? – предложи Джордж. – Те са супер заледени, странни и причудливи – кой знае какво можем да видим!

– Плана си го бива – рече Ани решително. – Знам! Знам!

Тя подскочи от въодушевление и изведнъж писна:

– Когато се сдобихме с онзи комплект за виртуал­на реалност, направих проучване на морския живот и открих, че под ледената кора на спътника Европа може би плуват извънземни създания! Да отидем и да видим.

– Уха – възхити се Джордж. – Това ще бъде стра­хотно.

Той се сети за комплекта за ВР и за гледките в подводния свят край Големия бариерен риф. Нима и в Космоса можеше да е същото?

– Ами, да! Делфини в Космоса! – продължи Ани. – Може ли, тате? Може ли?

– Е, по-евтино е от отиване до делфинариума – каза развеселен Ерик. – Но не очаквайте в действи­телност да видите делфини, имайте предвид. Нали знаете, нямаме представа дали в Космоса има съще­ства като делфини или ивичести китове.

– Да открием тогава! – каза Ани.

 

– Имате разрешение – обади се Космос. – Провер­ка на сигурността… "



Партньори