Skip to Content

„Пътешествието на Синята стрела“, един от първите шедьоври на Джани Родари

На 30 ноември, в навечерието на най-светлите празници в годината, излиза един от първите шедьоври на Джани Родари, „Пътешествието на Синята стрела”. Възхитително ново издание с илюстрации на Николета Коста.



Пътешествието на Синята стрела” (превод: Никола Иванов; 160 стр., цена: 16 лв.) е извор на приключения – и смешни, и тъжни, които сполетяват играчките в реалния свят! В Италия има предание, че всяка година, в нощта срещу 6 януари, добрата фея Бефана прелита над покривите, яхнала метлата си, и раздава играчки и лакомства на децата. Според Джани Родари тя е „благовъзпитана и много благородна синьора, почти баронеса“, но… подарява играчките от своето магазинче само на онези деца, чиито родители са платили за тях. А малкият беден Франческо всеки ден съзерцава витрината с тъга и надежда. Но ето че една нощ играчките оживяват! Кукли и плюшени животни, храбри оловни войници, каубои и индианци, натоварени във влакчето Синята стрела, потеглят дружно напред. Войнстващ генеpал и морски капитан всяват смут и неразбории в редиците им, пилот на caмолeт paзузнaвa пътя, а Началник-гарата и Началник-влакът предвождат този пъстър свят. Искате ли да надникнете във влакчето? Заповядайте на пътешествие заедно с неговите обитатели!

   Джани Родари (1920–1980) е роден в малкото градче Оменя в Северна Италия. Баща му умира, когато Джани е едва десетгодишен. Музиката и книгите са любимо занимание на бъдещия писател. Започва да пише за деца през 1948 г. Автор е на множество творби със световна слава – сборници с приказки и разкази, стихосбирки за деца и няколко романа, сред които по-известни са „Приключенията на Лукчо“, „Приказки по телефона”, „Джелсомино в Страната на лъжците” „Пътешествието на Синята стрела“. От страниците на книгите му неговият продавач на надежда раздава с пълни шепи и на малки, и на големи усмивки и вяра в доброто. През 1970 г. Джани Родари е удостоен с най-престижното отличие за детска литература – наградата „Андерсен“, наричана „малкият Нобел“. 



Партньори