Skip to Content

Откъс от "Дневникът на един бинокъл" от Ангелина Василева

Ангелина Василева е родена във Варна. Живее и работи в София. Завършила е английска филология. Автор е на четири стихосбирки: "Приказка за двама" (1991), "Перуниково небе" (1996), "Да бъда нечия отново" (1998), "Среднощен ферибот" (2010). От 2008 г. провежда съвместно със София Филипова литературните срещи "Софийски есенен салон за поезия" и издава техни електронни антологии.

 

ПАРИЖКИ ВЯТЪР     

Париж,

не казвай,

че съм те разочаровала!

 

Да бъда с теб

си пожелавам много Коледи...

 

И тъй отдавна

пътната ми чанта е готова –

 

от времето, когато

с Екзюпери се учех

любовта да сричам,

Моне ме посвети,

че синьото е повече от цвят,

Едит Пиаф

по женски ме предупреждаваше:

„Не съжалявай никога за нищо,“

а мъдрият Юго

сърцето ми завинаги прониза

да кърви

за чуждото страдание...

 

Париж,

не казвай,

че съм закъсняла!

 

Ще кацна на „Орли“

с най-ранен полет

и в десет

ще съм в кафене край Сена.

 

И незабавно ще се включа

в туристическия маратон,

за да потичам из Латинския квартал

и да надникна в Сакре Кьор.

Следобед ще почакам на опашка,                                                       

за да вляза в Лувъра,

а вечерта,

във пристъп на носталгия

по вечния кан-кан

ще хвърля сто евро з

а място в „Мулен Руж“.

 

Очаквай ме, Париж!

 

 

На Пон дез Ар *

ще ме откриеш.

Това е онзи

мост на пешеходците

над Сена,

в сърцето на Париж,

където

всеки миг

начало е

или е край

на среща неочаквана,

приятелство

или любов...

 

Не се учудвай

ако чуеш да говоря

с непознати на испански,

макар че

никога не съм го изучавала,

или пропуша наргиле,

а знаеш,

винаги съм мразила цигарите;

ако шампанско

пия от бутилка

в неприлично ранен час

напук на строгия си навик,

ако запея

с пълно гърло

песен на Едит Пиаф

и даже аз не я позная...

 

И други странни  работи

навярно ще направя :

ще си представя,

че Париж

е във краката ми

и аз командвам

преминаващите кораби;

че нощем дирижирам

светлините на града

и влюбените се целуват

с мое разрешение...

 

На Пон дез Ар

ще те очаквам.

*Мостът на изкуствата над река Сена

 

На Шанз Елизе

една румънска циганка

търкулна пред краката ми

пиринчен пръстен

и ме омагьоса –

в горещия следобед

разказа ми 

историята тъжна на живота си

и ме накара да повярвам,

че аз съм нейната спасителка.

 

Три пъти

подари ми пръстена

и пет ми го продаде...

 

Накрая го отнесе

някъде в тълпата

със десет евро

за спектакъла...

 

 

В подножието на Айфеловата кула

Те са тук

през целия ден –

африканците

с трудни за нас имена,

с осем братя 

и девет сестри,

на които изпращат пари

всеки месец.

Сувенири продават,

бутилки с вода,

и шалчета с надпис

„Обичам Париж”.

 

Но в миг

тревожен звук

се разнася –

сякаш писък на птица

в дълбоката джунгла.

 

Африканците

грабват свойте неща

и хукват нанякъде -

стадо подплашени

тъмни газели.

 

Имигрантска проверка –

полицейска кола,

лениво минава,

дори без да спре...

 

Още миг.

И отново са тук

африканците

с трудни за нас имена...

 

 

Градините на Тюйлери *

в този зноен юлски следобед

се превръщат

в прохладно убежище

за детегледачки с акцент,

които бутат скъпи колички,

шумни тайфи тийнейджъри,

елегантно облечени

възрастни дами и господа,

безработни,

студенти,

туристи

и скитници –

едно пъстро стълпотворение,

което се смее,

говори,

пее,

плаче,

крещи

на всички езици.

 

Прииждаща мощна вълна

от движения,

звуци

и цветове

залива алеите,

тревните площи,

лехите с цветя

и дърветата,

но затихва смирена за миг

пред интимното островче

на момичето с книга на пейката,

целуващите се влюбени,

и индиеца,

ритуално застинал във поза от йога,

сред Градините на Тюйлери

в този зноен юлски следобед.

*Бивш дворец на френските крале, от който са останали само градините.           

 

 

Dejeunonsensemble

 

Дори да не си чужденец,

да говориш френски добре

да познаваш менюто и нравите,

ти просто не принадлежиш

към картината на Мане 

в музея Орсе

нито към групата

млади хора в бизнес костюми

от околните банки и офиси

които в 12:30 говорят

за купона от снощи,

за бързи мотори,

капризни домашни любимци,

побъркани шефове,

и последните музикални класации,

докато хапват на крак

пред кварталната лавка

меню по избор

за 9, 11 или 13 евро...

 

На булеварда

или в музея

ти само поглеждаш

и отминаваш.

 

- Jesuisenchantee!-*

шепне парижкият вятър

в косите ми

на терасата

пред „Сакре Кьор”

и ми поднася

града на длан –

романтичните кътчета,

Сена с мостовете,

търговските улици,

църквите,

банките,

кафенетата

и музеите...

 

- Prenezvotre rêve! - **

насърчава ме той

със усмивка чаровна

и ми дава крила -

само мой

в този миг,

парижкият вятър...

 

- Мercibeaucoup! -

отговарям му,

мъничко затруднена.

Трябва ми време,

за да реша -

имам много мечти,

и не знам

как само една

от всички тях

да избера...

 

Но в моята чанта

верният, стар, поокъсан

френско-български разговорник

вече крещи неистово

- Jesuisenchantee! -

е обичайна фраза

на френска учтивост...

 

А парижкият вятър

отминава нататък...

 

*Jesuisenchantee! – Очарован съм!

 

**Prenezvotre rêve!  – Избери си една мечта!



Партньори