Новата книга от авторката на „52 екопътеки” Ели Иванова ще зарадва всички любители на планината, предлагайки примерен маршрут, който позволява в рамките на една седмица с кола да прекосите Родопите от изток на запад.
Из „Седем дни в Родопите”от Ели Иванова:
Крепост Лютица:
Мраморният град
координати: 41.502508, 26.061761
достъп: пеша или с високопроходим автомобил
други места наблизо: на отиване или връщане от крепостта може да се видят още две забележителни места – Атеренски мост на река Армира и Ивайловградски манастир „Св. св. Константин и Елена“, познат още като Лъджански манастир. За жалост, манастирът е затворен и се отваря рядко – само по празници.
В покрайнините на Ивайловград се намира великолепната антична вила Армира, която също ви препоръчвам да посетите.
Да стъпиш на висок хълм върху автентична десетметрова крепостна стена и да погледнеш напред, дорде ти поглед стига – там, където последните гънки на Източните Родопи се срещат с Беломорска Тракия…
С такава невероятна гледка от крепостната стена на Лютица започна лятното ни родопско пътешествие.
Крепост Лютица е една от най-любопитните забележителности до Ивайловград. Тя се намира на връх Градището на височина от около 560 метра. Крепостта заема значителна площ – стените º ограждат 26 декара земя. Имала е над 10 кули, като останките на някои от тях можете да видите на място.
В района на крепостта има две информационни табелки – една пред портите и една вътре в крепостта малко след входа.
Според табелката в крепостта, животът в района не е преставал близо 3400 години – от XVI в. пр. Хр. до XVIII в. от Новата ера.
Археологически проучвания на крепостта са проведени в периода 2002 – 2006 г. под ръководството на доц. д-р Бони Петрунова. По откритата керамика е установено, че хълмът е бил обитаван още в късната бронзова и ранната желязна епоха.
Според табелката пред портите на крепост Лютица, основният градеж се датира от IV – VI в.
През IX – X в. крепостта е била епископски център. В летописите името Литица или Лютица за първи път се споменава в епископските списъци от времето на император Лъв VI (886 – 912).
Твърдината достига най-голям разцвет в периода XIII – XIV в. Смята се, че има важна роля при управлението на цар Калоян.
Крепост Лютица просъществува и по време на турското робство чак до XVIII век, а след това запада, защото губи значението си на отбранително съоръжение. По това време жителите се преселват в по-ниските части край минерални извори и образуват село Лъджа. Самото име Лъджа означава минерален извор (от турски).
Пак според табелките, на място при проучванията са открити ценни находки – бронзова монета от времето на цар Иван-Асен II, болярски пръстен, бронзов кръст и християнски медальон.
Крепостта Лютица се знае още като Цитаделата на Калоян и Мраморният град, защото е била построена предимно от мрамор – минерал, който се среща често в района. Например ако слезете до Атеренския мост, огледайте камъните, върху които стъпвате – много от тях са мрамор.
Влиза се през висока порта. В пространството след нея лежат останки от сгради – сега покрити с найлон и камъни, явно в резултат от скорошни проучвания. На място могат да се видят високи крепостни стени, напълно автентични, без реставрации. За жалост, теренът не е много добре разчистен и е попаднал в плен на висока трева, храсти и дръвчета.
Ако тръгнете по широката пътека вляво от покритите с найлони руини, след няколко минути ще стигнете до голяма яма, укрепена с камъни. Покрай нея също се виждат солидни останки от крепостни стени. Продължете още няколко минути по широката пътека и ще стигнете до място с дълги и много високи крепостни стени, с масивна кръгла кула. Оттам се открива прекрасна панорама в няколко посоки, вижда се и Ивайловград.
След това няма накъде да се продължи напред и трябва да се върнете на обратно, като за разнообразие може да минете по другата пътека, която обхожда останки от некропол и църква.
Съвет: за разглеждане на крепостта си отделете поне половин час. Ако посещавате крепост Лютица през лятото, внимавайте за змии и кърлежи.
Къде се намира и как се стига
Останките от крепостта се намират на висок хълм югозападно от Ивайловград. Дотам води черен път, започващ от последните къщи и дълъг около 7 километра.
За крепостта, на влизане в Ивайловград трябва да завиете по улицата надясно към вила Армира. Има табелки. Движите се по нея около 2 километра и след това трябва да завиете пак надясно (41.5107663, 26.1125981). Има си табелка за Лютица. Пада се срещу един трафопост в покрайнините на града. Щом завиете, продължавате по улицата, която ви извежда от градчето и преминава в черен път.
До крепостта се движите около 7 километра все по този черен път, който е с трошено-каменна настилка. Не е много подходящ за лека кола – пътят е бил видимо скоро изравняван и насипван с чакъл, но на места има големи неравности. Ако тръгнете пеша, разходката до крепостта ще ви отнеме около 2 часа.
