Skip to Content

„Богопосвещенията", или "За кого бие камбаната" от Дж. Дън за първи път на български език

„За кого бие камбаната” с първо издание

Проф. Александър Шурбанов преведе на „Богопосвещенията” на знаменития поет и проповедник Джон Дън

„Голям посетител на дами, голям любител на пиесите и голям съчинител на остроумни стихове” – такъв е младият Джон Дън в спомените на съвременниците си отпреди няколко столетия. Днес е икона за мнозина заради посланието си „За кого бие камбаната”.

Никой човек не е остров изцяло за себе си; всеки човек е къс от континента, част от сушата. Ако морето отмие бучка пръст, Европа ще стане по-малка, както и ако отнесе някоя издадена канара или имението на твои приятели, или пък твоето собствено. Смъртта на всеки човек ме смалява, защото аз съм част от човешкия род. И затова никога не пращай да узнаят за кого бие камбаната; тя бие за теб.

Тези редове са част от „Богопосвещения по внезапни поводи и различните степени на моята болест”, които Джон Дън издава през 1624 г., след като оцелява след тежка болест. Първото издание на книгата в превод на проф. Александър Шурбанов излезе тези дни със заглавие „За кого бие камбаната” с логото на „Лист” и корица от Милена Вълнарова.

Смъртта е централна тема за проповедите на Джон Дън (160 от тях са запазени до днес), и най-вече за неговото върхово постижение в прозата, „Богопосвещенията“.

„Преминал сам през срещата лице в лице със смъртта, в тази дълбоко лична, но и философско обобщителна книга Дън конципира разрушаването на земния живот като неразделна част от нашата участ, породена от несъвършенството на човешката природа и призвана да преодолее това несъвършенство в продължаващото битие на духа. Тук есеистиката със своята богата метафоричност се извисява до художествената концентрация и ударното въздействие на поезията. Неизкушеният читател на ярки извадки от тази книга нерядко ги взема за стихотворни текстове.”, пише проф. Шурбанов.

Богопосвещенията са най-често издаваното и цитирано произведение в проза на големия поет, неговото духовно завещание, отбелязва в послеслова проф. Шурбанов. Според него истинското проникване в творчеството на Джон Дън е процес, който далеч не е приключил.

Корицата и художественото оформление на книгата са дело на Милена Вълнарова.



Партньори