Горната махала бе изравнена със земята. Долната – почти. Скупчени като стадо около пастир, в църквата се притискаха оцелелите къщи. Оглозгани до скеле зееха училището, кметството, читалището. Крачех онемял. Селото бе гробище на къщи.
***
Дойде време камбаната да спасяваш, момче. Чуваш ли! Камбаната! Като Варава да идеш на кръста, но сам да се възкачиш на него, Господ в сърцето си да приемеш.
***
И това ще направят – мрачно каза поп Tанас. – Те това искат. Да ипотекират и вярата ни. И нея да олихвяват. Ако не се намерят тия пъклени пари, банката ще свали камбаната и ще я продаде на търг. Представяш ли си – ще продават на търг душата на вярата, камбаната Христова!
.
Недялко Славов е автор на сборници с поезия, разкази, пиеси и романи. Творбите му са превеждани на английски, немски, руски и гръцки. Авторът има особено място в съвременната българска литература. Експресивен и изключително метафоричен, стилът му го поставя извън обичайните литературни практики.
Негови пиеси са поставяни на различни сцени.
Недялко Славов е носител на различни национални награди за поезия и проза, сред които и на Националната награда за литература „Хр. Г. Данов“ за романа „Фаустино“ и награда „Иван Николов“ за сборника с поеми и стихотворения „Мраморни години“. През 2014 г. романът му „Портрет на поета като млад“ спечели награда „Пловдив“ за литература и беше удостоен с множество престижни номинации, сред които за награда „Хеликон“, за български роман на годината от Национален дарителски фонд „13 века България“ и за годишна награда на Портал „Култура“ в категория проза.
В края на 2015 г. романът „432 херца“ спечели престижната литературна награда „Хеликон“ за нова българска художествена проза. Книгата беше отличена заради извисеността и хуманността на посланието, за новаторската и майсторска поетика, както и за блестящия език на романа.
