УТРЕ ВЕЧЕР
пак ще дойда-
казах на камъка.
Ти ме чакай.
Като любовник,
остарял със години...
Чакай ме
и ще дойда.
За да чуем
как се разбива
времето
върху нашите
топли глави.
Премиерата на новата книга на Рада Александрова „Повторение” в галерия „Класика” събра много приятели.И както каза и Марин Бодаков, който представи книгата, както сподели и поетесата...в залата снощи сякаш бяха и тези от тях, които вече са отвъд, защото книгата е книга за приятелите.
Неслучайно заглавието е просто, нетърсещо показна оригиналност –повторение на теми, чувства, светове. Повтаряме се, за да се „подчертаем”, да ни има отново - и с морето; и с пустата къща; и с топлата ръка на любовта:
„ Сега,
когато ти държа
ръката,
си спомням много
млади нощи.
Задъхания наш копнеж.
Когато ти държа
сега ръката,
не аз си спомням,
а клетките на тялото.
Непрегорели още.
Дай ми ръката си.”
Носталгична, честна и малко тъжна книга, но дори след като чухме почти всички стихове, искахме още и още, дори когато думите болят:
„БЪЛГАРСКО ЖИВЕЕНЕ.
Гледаш хубавия живот
С гладни очи.
И не го виждаш.”
Логична, точна като скалпел, тази искрена, саморазкриваща се поезия е по-лаконична от забързаните ярки образи в предишните стихосбирки на Рада Александрова, тя е като зрял плод –самодостатъчен, стих - завършен като вселена.
„ПО-НЕЖНО - КЪМ ПЛЪТТА.
По-тихо – при душата.”
И единственото, което бих могла да кажа с благодарност към Рада Александрова - успех на книгата и да ни радва с нови "повторения"!
Рада Александровае родена на 19.07.1943 в Свиленград.
Автор е на стихосбирките:
“Златните момичета”(1972), “Невъзможно бягство”(1975),
“Коприва” (1977), “За близкия човек” (1980), “Камък” (1985),
“Сега разбирам” (1987), “Зимна роза” (1989), “Някой е идвал”
(1993), “Беше зима и лято” (1996), “Било е дадено” (2000),
“Откъслечни фрази” (2003), “Всички ангели спят” (2007),
„Луната, вятъра и любовта” (2010), “Къщата на Мери”
(2012), “От другата страна на вятъра” (2014), книга за деца
“За Айя и други разкази” (1980), романите “ Всяка вечер е
петък” (2001) и „Другия” (2010). Автор е на пиесите “Полегати
дъждове” (1979), “Въздух за всички” (1988), “Всичко се
сбъдва” (1999), “Леон” (2000), “Ангелът” (2000), “Отсрещния
бряг на щастието” (посветена на Радой Ралин) (2000). Нейни
стихове са превеждани на английски, немски, испански,
руски, полски, чешки, словашки, унгарски, шведски, финландски,
турски и други езици.
