Skip to Content

Лиса С. Хилтън: "Искаше ми се да създам героиня, която е безцеремонна във всяко отношение"

Л. С. Хилтън завършва Оксфорд, а след това учи история на изкуството в Париж и Флоренция. Пише статии за големи ежедневници и модни списания, работила е като преводач, арткритик и радиоводещ. Автор е на няколко исторически романа и биографии. След развода си с третия си съпруг – италиански композитор, живее с дъщеря си – Отавия, в Лондон.

  Разкажи ни за книгата накратко

-Джудит Рашли е амбициозна асистентка в аукционна къща. Когато я уволняват, защото се опитва да разкрие измама, тя се обръща към стария си приятел – Гнева. От Лондон до Френската ривиера Джуди преследва мечтите и плановете си, като междувременно става безмилостна.

 Джуди наистина претърпява огромна трансформация. Какво те вдъхнови да създадеш образа й?

- Много ми се искаше да създам героиня, която е безцеремонна във всяко отношение. Струва ми се, че женските образи в литературата все още се подчиняват на определени правила и ми беше любопитно какво ще се случи, ако ги наруша.

   Какви проучвания направи, за да опишеш света, в който попада Джуди?

-Писах части от романа на Френската ривиера и дори имах късмета да отседна на няколко яхти! Също така пътувах до Женева, за да се срещна с банкер,а британски войник ми обясни някои подробности за оръжията и, разбира се, отделих доста време да снабдя Джуди с подобаващ гардероб!

Защо избра света на изкуството да бъде основна сцена в романа?

-Искам да подчертая, че романът е изцяло художествена измислица, но преди години за кратко бях стажантка в аукционна къща и някои аспекти от работата са ми познати. Изкуството е важно за Джудит, особено Италианският ренесанс и художничката Артемизия Джентилески.

Кога за пръв път разбра, че искаш да си писателка?

-На 11 години вече имах публикувани творби – кратки любовни истории за списание „Джаки“, за които ми платиха 50 лири. Знаех, че точно с това ще се занимавам, но често ми се иска да бях избрала по-надеждна професия.

 Кой или какво е оказало най-силно влияние върху творчеството ти?

-Лейди Антония Фрейзър е фантастичен, много вдъхновяващментор. Комбинацията от научни проучвания и остроумна проза в творчеството й са това, към което винаги съм се стремяла.

   Коя е най-голямата ти страст?

-Знам, че четенето е скучен отговор, но не мога да си представя живота си без книги. Освен това обичам пътешествията, готвенето и ездата.

Каква е тайната ти за успешна писателска кариера?

-Не се считам за успяла писателка.Късметлийка съм,много голяма късметлийка, но не и успяла.

 Как преминава обичайният ти ден? Следваш ли определен график на писане?

-Трябва да съм много дисциплинирана, защото покрай дъщеря ми имам малко време за писане. Обикновено я водя на училище, ходя на фитнес, след което пиша, докато дойде време да я взема след часовете. Обичам тишината и не работя в библиотека или кафене, защото не мога да се съсредоточа, когато има хора около мен.

Върху какво работиш в момента?

-Довършвам следващите две книги с Джудит и след това ще се заема с превода на „Нана“ от Емил Зола.

Интервюто е предоставено от ИК "Хермес"

 



Партньори