Skip to Content

Нобел контра Нобел

Преди двайсетина години букурещкият седмичник „Контемпоранул“ („Съвременник“) предложи на румънските читатели една много полезна и грижливо съставена и редактирана антология, озаглавена „Лауреати на наградата „Нобел “ за литература“. Като нейна „реплика“ възприех  и обемистата (1130 страници) двутомната авторска антология на съвременната световна литература (ХХ век) ”Нобел контра Нобел”, дело на известния критик Лауренциу Улич за букурещкото издателство „Картя Романяска“ („Румънска книга“).

Заглавието и организацията на материала не бива да ни смущават. Както заявява в предговора си Л. Улич: „Те са по-скоро еманация на един дизайнер, отколкото на един полемист.“ Намерението му е било просто да се съпоставят писателите, които не са били удостоени с Нобеловата награда, на онези, които са успели да я получат. Разбира се, той не е имал за цел да противопоставя едните на другите. Просто е искал да докаже, че в световната литература има значителен брой първостепенни творци – повечето незабелязани и неоценени от Шведската кралска академия. Сред тях и двама българи, за които е имало предложения: Пенчо Славейков и Елисавета Багряна. Наградата е заслужавал, без съмнение, и Йордан Йовков. Интересно е, че акад. Михаил Арнаудов е предлагал кандидатурата на забравения днес белетрист и драматург Иван Грозев.

Антологията представя точно 100 писатели – поети, белетристи, есеисти, драматурзи, критици и преводачи от 32 страни на света, избрани от съставителя (подборът е определено авторски), разделени на две групи: първата, която е по-голяма, включва творците, които не са между живите (това е основната част на „Нобел срещу Нобел“), а втората, озаглавена „Допълнение“, е прогнозата или по-точно предложението на Лауренциу Улич за прочутата награда до края на хилядолетието (това са десетина световно утвърдени живи автори).

За всеки от стоте писатели Лауренциу Улич е подбрал важни, характеризиращи творчеството му критически текстове от епохата и от по-ново време, както и сравнително кратки, но прецизно поднесени библиографски данни, придружени от най-добрите им фотографски портрети. Библиографските списъци са подбрани, като заглавията на книгите са дадени в румънски превод и на езика на оригинала заедно с точната дата на първите им издания.

И както може да се предположи, сред представените от Лауренциу Улич ненаградени автори от първата половина на ХХ век наред с титаните Толстой, Ибсен, Чехов, Стриндберг, Пруст, Валери, Кафка, Лорка са включени и ред други значителни, обновили световната литература творци като: Ендре Ади, Рубен Дарио, Карл Сандбърг, Дейвид Хърбърт Лоурънс, Фернансо Песоа, Езра Паунд, Чезаре Павезе, Константинос Кавафис, Роберт Музил, Михаил Булгаков, Скот Фитцджералд,  Йожен Йонеско, Емил Мишел Чоран, Никита Станеску, Мария Цветаева, Тудор Аргези, Уолъс Стивънс, Марин Сореску… Всъщност, двама големи – Толстой и Жан Пол Сартр са отказали наградата.

Интересно е да се отбележи, че между десетината писатели, които според съставителя е трябвало да бъдат удостоени с наградата, има и един българин, Йордан Радичков! Всъщност ние досега имахме поне осем първостепенни писатели достойни за Нобел (Яворов, Йовков, Димитър Димов, Багряна, Димитър Талев, Емилиян Станев, Атанас Далчев), но по ред причини нито един български творец не получи наградата.

Сред авторите, които заслужават това най-високо литературно отличие, личат имената на първостепенни поети и белетристи: Едуард Олби, Джон Ъпдайк, Валентин Распутин, Евгений Евтушенко, Марин Сореску, Клаудио Магрис,Maтей Вишниек, Норман Маня, Ана Бландиана, Петер Хандке…

За съжаление, както е известно, по традиция, „Нобел” се дава не винаги на най-добрите. Ако погледнем списъка на наградените досега, ще срещнем поне двайсетина имена на почти неизвестни второстепенни автори.  И твърде много от тях са от  Щатите, от Швеция и от останалите скандинавски страни, като са пренебрегнати двамата най- велики: Стринберг и Ибсен. Защото кой си спомня днес за Теодор Момсен, Фредерик Мистрал, Паул фон Хойзе, Сюли Прюдом, Хосе Ечегарай, Хенрик Понтопидан или Карл Спителер от първата половина на ХХ век? Напълно забравени второстепенни писатели.  Всъщност, немалко от лауреатите през втората половина на века, като например второразредния турски белетрист Орхан Памук, пък бяха избрани по-скоро по политически, отколкото по чисто художествени причини.

Мисля, че нашата читателска публика се нуждае от подобна антология, която очаква своя български съставител и издател. Посочените румънски книги имаха изключителен успех и се продадоха буквално за часове.

Сега „Нобел” ще се гласува от група интелектуалци, не от Нобеловия комитет, който се разпадна. Предложени са 45 автори, главно от Щатите, Канада, Швеция и останалите скандинавски страни, и нито един от Балканите и Източна Европа, където се създава добра литература.

Огнян Стамболиев



Партньори