Skip to Content

Преводачът представя "Музиката е вампир" - Федерико Гарсиа Лорка

Музиката е нещо наистина страстно и тревожно. Думите изразяват човешкото, а музиката - незнайното и непонятното. Стихийно изкуство е музиката. За нея може да се каже, че е изворът на мисълта... За да говориш за музиката, трябва да си духовно подготвен, най- главното: да знаеш нейните велики тайни. Нито една дума не би могла да изрази самоубийствената  страст на Бетовеновата “Апасионата”, нежността на ноктюрните на Шопен, мелодиите на Верди и Росини...

За да проникнеш в музиката, трябва да имаш силно въображение, да преодолееш трудностите на нейната техника, да стигнеш до фантазията и страстта у нея.

Без съмнение, Глинка не е съзнавал, че за първи път е използвал един необичаен ред на тоновете. И Рамо не се е замислял над увеличената секста, открита от него. А схоластиците и блюстителите на реда не престават да се възмущават от паралелните квинти, които ни удивляват в музиката на Клод Дебюси...

И затова предписанията в музиката са просто ненужни, особено при такива стихийни натури като Рихард Щраус. Така е във всяко изкуство, а също и в поезията. Ето дойде Рубен Дарио, Великолепния, и на пътя му се изпречиха ловки сонетисти, набедени академици, разни писачи на оди в духа на Кинтана и Ерсиля. Но неговият напор разруши каноните, създадени за школските учебници.

Разбира се, основата е необходима и изучаването на правилата е нещо неизбежно, но когато някой ги надрасне или разруши, трябва да го уважаваме.

Великите духове не се съобразяват с правилата - в изкуството те са задължителни само за определени хора. Когато се появят неудържими или епически  или бесни - те следват сърцето си, пристъпват правилата и така се появява Вагнер, обожаван и хулен, Равел, свръхчувствителен и нетукашен, постигнал тайната на звученето на още непознати  инструменти, Дебюси,  с неговата дълбока и причудлива музика...

В началото канонът е необходим, но когато драматичните глъбини на живота измъчат музиканта, той започва да говори с друг, непознат и чужд за педантите глас...

Човешките страсти са хиляди, неизброими и всяка от тях има безброй оттенъци. Хората са също хиляди и всеки  си има свой свят. Логиката е неумолима. Можеш ли да заточиш една душа в друга, чужда?...

Колкото и странно да е решавал дисонансите Дебюси некой не би могъл да оспори неговите непривични секунди и да докаже тяхната абсурдност. Можеш да кажеш “харесва ми”, “не ми харесва”    , но не бива да твърдиш “Това е хубаво, а онова - лошо!” Разликата между хубавото и лошото е в гледната точка. И накрая, никой не притежава божествения дар да чете в душите...

Сещам се за хиените, които на глутници са нападали Бетовен...Няма нищо по- безплодно и празно от усилията на онези, които вечно следят и коригират другите.

Досадните каталози с акорди са принудили толкова таланти да изоставят музиката.

Когато замисълът е велик, той съвсем не се вмества в каноните. Мисълта - когато е истинска - е независима, необичайна. Не бива да забравяме, че музиката - изкуството, което тъй пълно изразява страданието - може лесно да се пародира.

Всяко произведение, изразяващо автентично душевно състояние, заслужава нашето внимание...Крехкият Люли е писал тъй съвършени, тъй пленителни менуети в съгласие с хармонията на своето време / наистина, има ли нещо по. изискано, по- правилно от менуета?/, а ето Рихард Щраус създаде своя великолепен “Дон Кихот”/ много спорят сега за него!/ с една доста хаотична оркестрация...

Недостъпността на музиката пречи на мнозина да преживеят откровения, които не може да им даде нито едно от останалите  изкуства. Познавам хора, които избягват да слушат музика, защото тя ги изморява душевно и телесно. Такова изкуство просто не се помества в рамки. За нощта правила няма, както и за деня. Но тези, които успеят да открият в музиката своя трагичен глас, са малцина.

Да, музиката е вампир, който бавно изсмуква мозъка и сърцето...

Доказателството? Всеки истински музикант.

 

17 август 1917,         Превод: ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ



Партньори