Една от най-важните книги на XX век, посветена на историята на съвременните политически течения и възникването и влиянието на някои форми на историцизма, се появява в луксозно издание в два тома на български език.
„Отвореното общество и неговите врагове“отКарл Попър е критическо въведение във философията на политиката и на историята и е изследване върху някои от принципите на социалното преустройство.
Издадена през 1945 г., тази книга представлява брилянтна и безкомпромисна защита на либералната демокрация, хуманизма и отвореното общество. Според нея „най-големите неприятности на човечеството произтичат от общото нетърпение да подобрим съдбата на ближните си. Защото тези неприятности са странични последици от онова, което е може би най-великата от всички морални и духовни революции в историята, от движението, започнало преди три века”.
Фундаменталният труд на британския философ се стреми да допринесе за по-доброто разбиране на тоталитаризма и изтъква аргументирани причинизащо е нужно да се продължи войната с него. Нещо повече, в нея Попър прави опит да се изследва приложението на критическите и рационалните методи на науката към проблемите на отвореното общество и анализира принципите на демократичното реформиране на обществото.
Първи том от изданието анализира пространно философията на Платон и неговите последователи, като открива в нея корените на тоталитарното мислене и реакцията срещу рационализма. Във втората част са разгледани подробно идеите на Хегел и Маркс и политическите течения, които те са вдъхновили, като Попър ги противопоставя на идеите на либерализма, индивидуализма, рационализма, отвореното общество и демокрацията.
„Отвореното общество и неговите врагове“напомня, че целта на всяка цивилизация е да се намали ролята на насилието и на страха в човешкия живот. И че дори държавата и образованието да имат водеща роля, тази задача остава общ дълг.
За „Отвореното общество и неговите врагове“през 1976 г. проф. Карл Попър, член на Лондонското кралско дружество, получава наградата на Американската асоциация за политически науки.
„Властта на закона никога не е изцяло само добра: никоя човешка институция не е изцяло добра. Всички хора грешат и затова всички техни действия, изобретения и институции са несъвършени. Властта на Закона обаче може да бъде подобрена, като усъвършенстване законите, институциите и самите себе си, като се научаваме да прибягваме по-малко до насили. Това е целта на всяка цивилизация – да намали ролята на насилието и страха в човешкия живот.
Сър Карл Попър, из „Предговор към моите български читатели“
„Труд от първостепенно значение, който трябва да се чете навсякъде заради майсторската критика, отправена към враговете на демокрацията, древна и модерна“
Бъртранд Ръсел
