Skip to Content

Биографичен роман за художника Никола Манев

"Париж ме направи българин. Тук разбрах, че ние имаме качества, които французите нямат, че сме по-чувствителни, по-сърдечни и по-топли от тях. Че се влюбваме на мига, а там едно приятелство се планира и готви двайсет и пет години. Ако съм постигнал нещо във Франция, ако имам някаква тежест, ако по света моите картини носят радост на всякакви хора и раси, то е, защото съм български художник.

Първата си картина в Париж продадох за каса бордо, а втората – за кожено яке. Нямах самочувствие, идвах от свят, който тук считаха за второ качество. Но мина време и започнах да се тупам по гърдите: „Булгар, булгар“.

За мен България си остана един вечен мираж. В който и свят да съм, винаги ще я нося като ранена птица в сърцето си."

Никола Манев

 

Книгата включва и цветно приложение със снимки на Никола Манев, част от които не са показвани или публикувани досега.

 

За автора

 

 

Исак Гозес е български журналист и писател. Един от създателите на вестник „Стан­дарт“, в който работи в продължение на 25 години.   Бил е кореспондент на БТА, както и кореспондент на „Работническо дело“ в Хавана.
Автор е на пет книги. Носител е на наградата „Черноризец Храбър“ и член на Съюза на журналистите и Съюза на писателите.

 

Да напиша „Живея в светлина“ не беше решение, а приятелски дълг

 

Интервю с Исак Гозес

 

„Живея в светлина“ е биографичен роман за художника Никола Манев. Как решихте да напишете книга за него?

Преди малко повече от две години, седяхме с Никола Манев в неговото ателие в Париж. Свързваше ни повече от двадесетгодишно приятелство. В това време бяхме изпили заедно много мастика, пекли агнета, бяхме се карали и сдобрявали, знаех всички негови истории, но никога не бях виждал как рисува. Рисуването за него бе интимен акт, като любовта. Там той не допускаше никого. Помолих го да вземе четката. Заради една снимка. Направи го с нежелание, за да не ми скърши хатъра. Болестта вече го беше стопила. Без да си го споделяме, знаехме, че се виждаме за последен път. Тогава той ми каза: „Искам да напишеш книга за мен. В нея разкажи да любовите ми:  Към живота, картините, виното, жените.“ – Нищо не му отвърнах. Не обещах. Дни след като той си отиде от този свят,  си дадох сметка,  че трябва да изпълня молбата му. Не беше решение, а дълг към приятеля.

 

Бихте ли ни разказали малко повече „от кухнята“ - как протече работата по книгата, бяха ли Ви необходими допълнителни проучвания?

В една кухня трябва да мирише на червен пипер и много подправки, казваше Кольо. Моята „кухня“ се нуждаеше от спомените на всички приятели, роднини, колеги, любовници на Никола. Оказаха се твърде много. Научих много повече от това, което знаех. Всеки от събеседниците ми възкресяваше своя Кольо. Такъв, какъвто той го е видял, разбрал и преживял. Така се роди „Живея в светлина“. Тя осъществи и голямата ми мечта - да работя отново с ИК „Хермес“, издателството, което преди четвърт век публикува първата ми книга.

 

Животът на художника преминава от Чирпан, през София, Варна, Париж.  Дните му са изпълнени с любопитни срещи и събития... За кой момент от неговата история Ви беше най-интересно да пишете?

Няма момент. Всичко беше много интересно: лудостта на детските му години, срещата с учителя Васил Стоилов, първите любови, за съжаление нещастни, началото в Париж.  През живота си Манев бе подписал около 4000 картини, но нито един брачен договор. Това е странно за човек, който не може без жени, а получава нервна криза, когато стане дума за законно семейство. Естествено любимите му, когато разберат това, рано или късно си тръгват, в резултат на което той доста е страдал. Беше по чирпански ревнив и по французки любвеобилен.

 

Какви трудности срещнахте докато работехте по книгата?

Бях обсебен изцяло от писането. Имах чувството, че всеки миг Кольо ме гледа.  Отгоре. Тогава  си позволих да напиша това, което казва, докато крачи по небесните друми. Накрая, ме обхвана страх, че ако внезапно се случи нещо с мен и го последвам, ако умра, няма да мога да завърша книгата. Това ме  ужасяваше.

 

С какво послание бихте искали да оставите читателя след последните страници на романа?

Никола Манев беше странен човек. Да оставим настрана таланта и творчеството му. Те ще са тема на изкуствоведите. Той не беше богат, пресмяташе всяка стотинка, но се оказа  безкрайна щедър: подари картини за шест галерии и една къща в Чирпан. Обичаше славата, а беше доста стеснителен. Но имаше нещо, което доста го различаваше от останалите: Той никога не каза лоша дума за друг човек. Дори за строителния предприемач, който го окраде с огромна сума пари. Вярно, че това го натъжи много, но той махна с ръка. Сякаш такова нещо не се е случило.

За петдесет години живот, Франция сигурно му е дала и отнела много. Но това, което не можа да му вземе, бе любовта му към България. С нея той си отиде от този свят.

 

Премиерата на романа ще се състои на 12 септември в Къща музей „Пейо Яворов“ град Чирпан, по време на традиционните празници, организирани в града.

На 9 септември от 18,30 часа посетителите на „Алея на книгата“ - София ще могат да си вземат книгата с автограф от Исак Гозес на шатра №11 – ИК „Хермес“. 



Партньори