Skip to Content

"Милост за сянката" на Ваня Недева с графиките на Иван Яхнаджиев

Болка, от която струи светлина – това е усещането, което те съпровожда от първия до последния стих в поетичната книга на Ваня Недева “Милост за сянката”. Тя може и да насища поетичното й пространство с тъмни страни, през които лирическата й героиня пропада, докато върви през живота си. В него загубата на любимия й е тази огромна тъмнина, която открива, осъзнава и преодолява. А светлината се оказва, че я следва във всеки момент. И я води - ето така:

“ОКОТО НА БУРЯТА е яростно светло“ - казва в стихотворение без име Недева без излишна патетика, след което със същата лекота, сякаш е перце, което лети над любимия й, разказва за неговата изневяра.

„а жената – съвсем като тебе е       

двойничка с блузка прилепнала,

колко силно към него прилепнала...“

Поантата на финала е изненадваща на пръв поглед, макар и да е загатната още в началото с „яростно светло“-то око на бурята. Тази ярост, обаче, се е смирила и от нея е изкристализирала мъдростта: 

А с окото на бурята

гледа ги, радва се Господ.“

Това са стихове, в които женското начало не се маскира и не заема поза. Но в него няма амазонска страст, а тихо, разбиращо и всеопрощаващо приемане. Може би затова и най-често срещаните образи в стиховете на Ваня Недева са свързани с природата: ураган (“ураганът не е изцеление”), сняг (“и както пада той изгарящ,всеизцелителен...“), гарван (забележете – той е “великолепен гарван”), море (“в скута ти коленича. Но ме изправяш. И плачеш в краката ми...“)"

Екатерина Костова

 

ОКОТО НА БУРЯТА е яростно светло.

Коленичила в кал, изоставена, жалка,

 изпий дозата самосъжаление.

Сам сама със нещата и с думите

пак ще блудстваш без избор,

ураганът не е изцеление…

Твоят мил се целува отсреща

страстно, сякаш от това

зависи животът му,

а жената – съвсем като тебе е          

двойничка с блузка прилепнала,

колко силно към него прилепнала...

А с окото на бурята

гледа ги, радва се Господ.

 

Разточителност

Докоснаха се нашите души

в посоки различни сейнати.

Каква примамлива привързаност!

да си принадлежим

както дъжда на вятъра – безхитростно.

За друг да бъдеш себе си –

каква примамлива

измама.

 

Първи сняг

И както пада този сняг

(най-сетне!)

плете възторг в очите на децата

и ослепителни, задъхващи желания;

така – за изненада неподготвена,

снега ти честитя непредпазливо

и както пада той – изгарящ,

всеизцелителен, опитвам се

усмивката, очите си да скрия,

възторжена и грешна, бяла;                  

сияеща и ненаказана

в снега...

 

Книгата "Милост за сянката" може да намерите в книжарници "Хеликон"; в "Български книжици"; в Щанд Newsart в Книжен пазар и в книжарницата на ул. "Княз Борис I" 61

Още снимки: 


Партньори