Изпълняват се проекти - абсолютни недоразумения. Не става дума за реставрация и консервация, а за ново строителство. При това могат да бъдат отклонени значителни средства, предупреждава археологът проф. д-р Диана Гергова. Тя говори пред сайта "въпреки" за непрофесионалното отношение, което застрашава археологически обекти. Боря се, защото смятам, че ако ние не постъпваме високо професионално, това означава, че не сме на нивото създаденото по нашите земи, казва тя пред Зелма Алмалех и Стефан Джамбазов. "Дневник" препечатва текста със значителни съкращения. Заглавието е на редакцията. Оригиналното е "Не сме на нивото на създаденото по нашите земи"
"В цял свят има международни документи, има наука реставрация, знае се какво е допустимо и какво не е допустимо при експонирането на един паметник, казва проф. Гергова. В археологията всеки паметник е уникален и всеки проект трябва да е уникален, всеки проект трябва да е възможно най-доброто решение за експонирането на един паметник. За съжаление, в България сме в голяма драма и тя е породена съзнателно, от това, че всъщност грижата за паметниците, възможностите да се кандидатства за проекти не е в ръцете на професионалистите, на професионалните организации, на академичните институти, на университетите и музеите, а е в ръцете на местните администрации. Тези местни администрации обикновено даже не се допитват до специалистите си. В същото време те имат интерес да се правят
проекти, в които да бъдат прибрани много милиони
Оттам нататък това няма нищо общо с истинската консервация, реставрация и социализация на паметниците. Всъщност става дума за ново строителство, в което, когато има големи обекти, могат да бъдат отклонени големи средства и проценти, за да бъдат прибрани от съответните чиновници. Така, че това е основната причина в България последните години да се реализират проекти, които са абсолютни недоразумения.
Те са скандални и за друго. Защото когато ти изграждаш до зъбер и до покрив един паметник, за който не знаеш как е изглеждал, нямаш доказателства. Това вече не е реставрация, това е ново изграждане – това е фалшификация и то едва ли може да ни накара да се чувстваме горди от нашето минало. Това е унищожаване на нашето минало и всъщност ние трябва да забравим драматичната си история, тъй като знаем кога са разрушени много от българските средновековни крепости. Те са свързани с османското нашествие. А когато ние унищожим тези следи, ние заличаваме историята, ние заличаваме националната си драма, заличаваме спомена за миналото си. За мен това е също толкова страшно, колкото това, че толкова милиони евро просто са откраднати – повече от ясно! Това е един голям проблем, но той може да бъде решен само, ако се променят правилата и кандидатстването за следващите проекти за консервация, реставрация да са в ръцете на специалистите и на специализираните институции".
Проф. Гергова, която работи в археологическия институт на БАН с музей се аргументира и с примери, които повечето от нас знаят, възмущават се или се усмихват снизходително на поредната регионална маниащина, която превръща историческия знак и спомен, запазен във времето в жалък кич, рожба на местен патриотизъм и подхранен с много средства. "То няма други примери, всичко е така. Пернишката крепост, която доста се коментира. Там има едни панели, които са някакъв невероятен парадокс. Парадокс е обаче, че никой не пита кой се е подписал под този проект, защо всичко това се е случило, защо се допуска такова нещо. Всичките тези проекти за милиони, може би, се парафират "на маса", но там няма никакво професионално обсъждане. Да се каже това допустимо ли е или не е допустимо. Всичко е чисто административни ходове - и Пернишката крепост… Яйлата, Камен бряг. Там също бяха хвърлени някакви безумни средства да бъде изграден един нов обект, да не говорим за Созопол.
Созопол беше пръв, Созопол е в основата
в първопричината – първият пример какво трябва да правим, как да изглеждаме до зъбер и до покрив.
Проф. Гергова припомня и какво се случи с църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново - ни следа от средновековна й автентичност и истинност.
Тя обяснява ситуацията, която ни отдалечава от всепризнатото цивилизовано отношение към археологията, към историята. "Първо - не може проекти за културно наследство да минават през Регионално развитие, където изобщо няма специалисти в тази област. Второ – тези проекти минават през някакво съгласуване с Паметниците на културата и Министерството на културата. Но как става това,
защо няма публично или професионално обсъждане
преди всичко, което е задължително, когато имаме толкова милиони. Такова нещо няма. И, всъщност, големият проблем е, че никога не излизат напред имената на тези, които са се подписали под тези безумни проекти. Има много колеги-проектанти, които са се отказвали от своите проекти, защото когато виждат изпълнението и нямат възможността да спрат безумията. Такъв е примерът с Яйлата, Траянови врата, доколкото знам. Ние имаме примери за това, че специалистите се отказват, нямат властта да спрат безумията.
Интересно е да си види този Пернишки проект кой го е подписал, кой го е одобрил, какви са били мотивите, когато и обикновените хора виждат, че става дума за безумие. Какво става също с Яйлата. Аз много добре знам, че моят колега Асен Салкин, който е проучвал този обект е бил загърбен. Все едно, че не е бил там, все едно, че не е познавал обекта. Никой не го е питал. Питам също кой се е подписвал под този безумен обект. Това е голямата загадка в България, че никой не носи лична отговорност за всичко това. Сега виждам в Сборяново изведнъж някакви снимки, взели снимки от златното съкровище – нито питали мене, нито моя музей /Археологическия-б.а./, в края на краищата това съкровище е в моя музей. Прибрали си пари. Нивото на тези пана е безумно ниско, но срещу половин милион. Никой не пита специалистите, такова нещо няма. Събира се една администрация, взима си двама-трима, които искат най-малко пари по търгове и така вървят нещата. По този начин не може да се прави нито реклама, нито социализация, нито опазване, нито реставрация. Това е истината", казва тя с горчивина.
