Тринайсетият роман на Иън Макюън - „Законът за детето“, противопоставя гласа на разума срещу религиозното късогледство. Търсете в книжарниците от 12 май!
Историята в „Законът за детето“ (превод: Радосвета Гетова, 248 стр., цена: 18 лв.) се развива на фона на подробно описани дела, свързани с т. нар. благополучие на детето, за което британският закон от 1989 г. гласи, че трябва да бъде „първостепенно съображение на съда”. И повдига не един въпрос от морално естество: къде започва и къде свършва интересът на децата? Какви са правата и отговорностите на възрастните? До каква степен безпристрастното правосъдие може да излекува раните, нанесени на децата от семействата и обществото? Фиона Мей, съдия в Семейното отделение на Висшия лондонски съд, преживява криза в семейния си живот и е на път да изгуби съпруга си, но въпреки всичко остава отдадена на каузата на децата. И на Адам Хенри, непълнолетния юноша Свидетел на Йехова, болен от левкемия, отказващ да приеме кръвопреливането, което ще спаси живота му.
Иън Макюън се нарежда сред най-талантливите британски писатели на нашето време. Носител на множество национални и международни отличия, той се превърна в емблема на постмодернизма и хуманизма с романи като „Изкупление” и „Дете във времето“. „Невинният“ притежава характеристиките на образцов трилър, а „Черните кучета” се занимава с универсалната тема за човешките взаимоотношения, за тяхната мотивация и развитие, за вечното надбягване на доброто и злото в самите нас. Освен като един от най-добрите съвременни романисти, Макюън е известен и със силно ангажираното си социално присъствие, най-вече с откритото си отричане на ислямския екстремизъм.
