На 5 октомври 2017 г. се навършиха точно 100 години от рождението на голямата унгарска писателка Магда Сабо, която ни напусна през 2007 година. По този повод „Колибри” планира да издаде едни от най-значимите й произведения. На 8 декември излиза романът „Вратата”, който се занимава с драматичните събития, разиграли се в Унгария през 60-те години на миналия век.
„Вратата“ (превод: Нели Димова, 272 стр., цена: 15 лв.) е поразителна изповед, подписана от една забележителна романистка. Героинята е писателка, разказва за отношенията си със своята прислужница Емеренц Середаш, която е нейна противоположност – едната е възрастна, другата млада; едната едва знае да пише, другата живее с думите; едната е упорита, но и изпълнена със смирение, другата притежава гордостта на интелектуалката. И все пак прислужницата има на какво да научи своята господарка. Емеренц твърдо държи на свободата си, на мълчанието си, на самотата си и отказва на всички достъпа до дома си. Какви тайни се крият зад вратата й? На места книгата звучи като размишление за смисъла на човешкия живот, а Емеренц притежава нещо от героините на античните трагедии.
Романът е сред шедьоврите на унгарската литература и се радва на изключителен международен успех. Критиката също е единодушна – определя го като оригинална, вълнуваща творба. Преведена на 42 езика, книгата получава френската награда „Фемина“ за произведение на чуждестранен автор през 2003 г., филмирана е от носителя на „Оскар“ Ищван Сабо през 2012 г. и попада в класацията на „Ню Йорк Таймс“ за 10-те най-добри книги на 2015 година.
Магда Сабо е лауреат на най-високото унгарско литературно отличие на името на Лайош Кошут, а книгите й са преведени на десетки езици. Дебютира като поетеса. През 1949-а е удостоена с авторитетната литературна награда „Баумгартен“, но по политически причини отличието й е отнето, а самата писателка е уволнена и не може да публикува чак до 1958 година. В този период от живота си Магда Сабо се обръща към прозата. Първата й творба, повестта „Фреска”, е публикувана, когато свалят забраната върху издаването на нейните произведения, наложена от унгарския диктатор Матиаш Ракоши. Една след друга се раждат книги като „Кажете на Жофика”, „Сърната”, „Синият остров”, „Бал с маски”, „Рожден ден”, „Пилат”, „Данаида”. Семейните тайни и загадката на ежедневните взаимоотношения са постоянни мотиви в творбите й, които се отличават с рядка експресивност и дълбочина на психологическия рисунък.
