Ексклузивно интервю с Дан Браун, автора на „Произход“ и бестселърите
„Цифрова крепост“, Шифърът на Леонардо“, „Ад“ и други специално за
читателите на НП със съдействието на издателство БАРД.
Родителите каква част имат от страстта ви към кодовете?
Майка ми беше църковен органист. Тя беше професионален музикант, а
музиката е кодиран език, тя е символен език.
Аз учех музика, седейки до нея на църковната пейка и обръщайки страниците на майка ми. Баща ми е професионален преподавател по математика, той е създател и автор на математически текстове. Всъщност книгите на баща ми са преведени на немски.
Тоест сте бил заобиколен от тайни символи?
Математиката също е символен език, кодиран език. Израснах край символи и кодове. Сутринта на коледа в къщи слизахме при елхата с надеждата да намерим подаръци, вместо което намирахме малък лист със символен код на него.
Разбивахме кода, който гласеше: „Отиди при хладилника и отвори вратата му“, а там имаше друг код, който гласеше: „Изтичай до гаража и погледни под купчината с дървата“. И така следвахме тези кодове, а те ставаха все по-трудни и по-трудни, докато накрая последният ни изпращаше отново до елхата и там ни бяха подаръците.
Как приемахте всичко това?
Като дете за мен кодовете бяха забавление. Опитах се да направя тези
книги забавни и търсенето на съкровища за мен винаги е било най-голямото от всички забавления.
Възможно ли е “Произход” да не допадне на определени кръгове?
Не мисля, че мнозина религиозни служители ще харесат посланието, че Бог не надживява науката. Аз твърдя, че исторически никой Бог не е надживял науката, боговете се развиват. Аз вярвам, гледайки напредъка на технологиите, че човешкият род − чрез технологиите, ще започне да
взаимодейства по нови начини.
Какво се опитвате да ни кажете?
Ще се свързваме така, както никога преди не сме били. Ако обърнете
внимание на това какво става през последните 10 години без вътрешна
свързаност, просто е изумително.
Аз вярвам (това е мое лично вярване), след като съм говорил с множество учени и прочитайки много религия, че в следващите десетилетия нашият вид ще стане в огромна степен свързан на ниво, на което не сме свикнали да го виждаме.
Ние ще започнем да откриваме нашите духовни преживявания посредством нашите взаимосвързаности един с друг.
Това препрадка отвъд понятието съзнанието ли е?
Ще има някакъв вид глобално съзнание, което ние възприемаме и което
става нашето божествено. Мисля, че нашата нужда от външен Бог, който
седи там и ни съди, а ние му задаваме въпроси, молим го за помощ като
вид нашата нужда от този външен Бог ще намалее. И рано или късно, ще
изчезне.
Но къде отива вярата? Къде е Христос?
Едно от основните послания които написах беше с надеждата че хората ще се запитат защо вярват, в каквото вярват? Че ще погледнат Евангелието и ще го подложат на съмнение и ще запитат: „Това съдържа ли смисъл, откъде идва тази информация?“.
Никога не съм се опитвал да убедя никого в алтернативна история за Иисус Христос – това беше хипотетичен въпрос.
Каква е причината за тази ваша позиция за произхода ни?
Аз се опитвах да започна диалог и мисля, че сега повече от когато и да
било има много фалшиви новини за произхода. Това е една от темите
неизследвани до край сега.
Повече от когато и да било, ние имаме нужда да се вгледаме в това защо вярваме? Да си прегледаме източниците на информация и да бъдем много разумни относно това, което приемаме като наш произход.
Източник:
НП©2017
