Каролина е собственичка на живописна кафе-книжарница в центъра на Мадрид. Тя води спокоен живот, изпълнен с много книги и семеен уют.
При инцидент обаче губи баща си. Налага се и майка й да постъпи в клиника, защото отказва да общува с околните. След месеци без подобрение Каролина измисля терапия, с която ще се опита да събуди майка си от кататонията. През целия си живот родителите й са били отдадени на литературата и са възпитали децата си на същата обич към книгите. Затова и Каролина се надява, че като й чете, майка й ще се върне в действителността. Но не кои да е книги, а тези, които са променили Каролина. Така чрез историите тя разказва на майка си за себе си, за повратните моменти в живота си, за премълчаното през годините.
Оказва се, че терапията повлиява не само на майка й, а и на самата нея, като й помага да се помири с призраците от миналото.
Една по-различна „книга за книгите“
Романите се пишат благодарение на живота на писателите, всичко разказано става реално. И същевременно не е реално. Решава читателят, защото той е призван да допише историята.
От „Макове през октомври“
Спомняте ли си коя беше първата книга, която прочетохте? Има ли заглавие, което времето не може да изтрие от съзнанието ви? Има ли автор, който е бил с вас през целия ви читателски живот?
В „Макове през октомври“ Лаура Риньон Сирера говори именно за тези творби и писатели и така създава много повече от „книга за книгите“. Литературата е не просто главен герой в романа, тя се превръща в начин на общуване, в лек за душата, в път към любимите хора.
Ако обичате да четете, „Макове през октомври“ ще ви развълнува и ще ви предизвика да се вгледате в собствения си живот през призмата на книгите. Ако четете по-рядко, може би точно това ще е заглавието, което завинаги ще носите в сърцето си оттук нататък.
