Румяна Захариева е родена в Балчик. Завършва Английската езикова гимназия в Русе и славянска и английска филология в университета Friedrich Wilhelmв Бон. Захариева е немско-българска писателка, поетеса и преводачка (превеждала е творби на Блага Димитрова на немски ). От 1970 г. живее в Германия. През 1978 г. издава на немски първата си стихосбирка – „Крива затворена“, която осем години по-късно излиза от печат и в България. Следват на немски романите „Имало едно време сега“, „Ръкавици за студената война“ (в оригинал 7 Kilo Zeit) – претърпял 5 издания, „Меча кожа“, „Транзитна виза за живота“ и др. Носител е на литературните награди на Северен Рейн-Вестфалия и Die LESE.
1. Романът Ви 7 Kilo Zeit, който е претърпял пет издания в Германия, излиза на български със заглавие „Ръкавици за студената война“. Какво Ви провокира след толкова години да го представите пред родните читатели?
Повод беше сътрудничеството ми със сп. „Съвременник“. Впечатлен от преводите ми, главният редактор Владимир Зарев ме покани да дам мои стихове, които да публикуват в списанието. Това се оказа предизвикателство, тъй като от 1990 година не бях писала на български. Стимулът обаче беше голям и след толкова време прописах на родния си език. В началото поезия, а по-късно, когато ме поканиха да дам и проза, реших да преведа романа 7 Kilo Zeit. Започвайки да превеждам текста, той рукна от мен и всъщност аз написах „Ръкавици за студената война“.
Крайно време беше тази изключително българска книга, която се роди първо на немски, да достигне до родните читатели!
2. Заглавието на българското издание е много интригуващо. Чия е идеята за него?
В началото мислех романът да излезе със заглавие „Седем килограма време“, което е буквален превод на немското 7 Kilo Zeit. Владимир Зарев обаче ме посъветва да измисля друго заглавие и накрая се спряхме на „Ръкавици за студената война“. В книгата има такава глава.
Безкрайно благодарна съм на този голям белетрист и вещ познавач на езика и на цялата редакция на „Съвременник“ за шанса, който ми дадоха. Благодаря и на издателите си от „Хермес“ за професионализма и топлото отношение.
3. В книгата разказвате за детството и юношеството си в България. Какво от този период няма да забравите?
Целият роман „Ръкавици за студената война“ е изпълнен със спомени от детските и юношеските ми години. Сред тях са трепетното очакване на срещите с майка и татко, които живееха в Русе, а аз – на село при маминка (баба)и дядо. Дълбока следа в съзнанието ми са оставили още задължителното за всички пионерчета от 10- до 13-годишна възраст бране на седемте килограма лайка, разговорите ми с Георги Черняков в Клуба на културните дейци и първите ми опити в поезията. Никога няма да забравя и уюта на дома – уханието на прясно изпечен хляб, печени пиперки, вкуса на пилешка чорба, шарена сол и чесън.
4. От 48 години живеете в Германия. Кога най-силно сте усещали липсата на родината?
Най-силна липса усещах през първите години на езикова изолация.
Пристигнах в Германия, говорейки български, английски и руски, без да знам немски, но само за пет години успях да го науча до степен, която ми позволи да пиша на този доскоро чужд за мен език.
Когато се родиха дъщерите ми, носталгията почти ме напусна. Почти!
5. Езикът в „Ръкавици за студената война“ е изключително метафоричен и жив. Беше ли предизвикателство за Вас да пишете на български?
Огромното желание книгата да излезе на български беше стимулът. Той роди вдъхновението, а крайният резултат доказа, че родният ми език е по-жив от всякога.
6. Романът е многопластов и емоционален. Какво е посланието, което искате да предадете на българските читатели?
Основното ми послание е, че българският корен е изключително здраво нещо, което ни помага да вървим изправени в живота, независимо къде го живеем.
7. Освен писател, Вие сте и преводач. Сред емблематичните автори, които сте превеждали на немски, е Блага Димитрова. Как се работи с писател от такъв ранг и вярно ли е, че сте били приятелки?
Щастлива съм, че имах възможността, превеждайки стихове на Блага Димитрова, да се запозная и сприятеля с тази талантлива поетеса. Тя ме допусна в дома си, който за нея беше свещено място. В него цареше невероятна атмосфера, а подредените в стройни библиотечни редици книги бяха на особена почит.
Винаги ще ценя творчеството и личността на тази велика жена!
Интервю на Десислава Добрева
Издателска къща "Хермес"
