С алегоричния роман „Живот на една гара”, Октавиан Палер (1927–2007) прекъсва своята интересна и ценна поредица отреалистични опуси („Сърдечни полемики”, „Въображаеми писма”, „Дон Кихот на Изток”, „Защитата на Галилей, „Автопортрет в счупено огледало”) и се насочва към жанра на екзистенциалния роман-есе. Като размишлява върху съдбата на човека в съвременния свят и смисъла на живота, той се обръща към литературата на абсурда и продължава търсенията на своите именити предшественици: Франц Кафка („Процесът”), Албер Камю („Чумата”), Сартр („Погнусата”), Дино Будзати („Татарската пустиня), Йожен Йонеско („Носорозите”), Самюел Бекет („В очакване на Годо”).
От друга страна, фактът, че това е извършено с конкретна цел, в случая завоалирана, заради жестоката цензура в Румъния, критика на тоталитарното комунистическо общество от най-страшните години за северната ни съседка през ХХ век, цинично назовани от диктатора Чаушеску „Златната епоха”, му отрежда достойно сред неколцина от неговите колеги – автори на подобни романи: А. Е. Баконски („Черната църква”), Бужор Неделкович („Вторият пратеник”), Йон Йеремия („Гъливер в страната на лъжите”) и познатия у нас Йон Дезидериу Сърбу („Адио, Европа!”).
Като повечето прозаични опуси от този род, „Живот на една гара” не е типична творба с „ключ”, с помощта на който могат лесно да се идентифицират реални, конкретни фигури и ситуации, а е по-скоро роман, в който състоянията, образите и идеите са облечени във фикцията, в самата тъкан на разказа. Но тази тъкан е твърде крехка и отстъпва на философските медитации, на вътрешните монолози на автора, което прави повествованието някак „прозирно”, кара читателя да приема подсказаните идеи загатнато. Защото езикът на този автор е определено езоповски. Октавиан Палер е белетрист с определено философска нагласа, при това забележителен ерудит, с огромна култура, което прави тези пасажи от разказа му много интересни. Впечатлява алюзията му за социалистическата революция, чрез интересните епизоди, свързани с Френската революция от 1791 година и съда над Максимилиан Робеспиер. Главната тема на пледоариите „за” и „против”, тук е тази, че виновните за терора са не само революционерите (комунистите) – „агентите на Злото”, но и самата публиката, която ги приема пасивно, без да се възпротиви и разбунтува, просто от опортюнизъм или от страх. Страх, който беше парализирал народите от Източна Европа, станали жертва на руските имперски амбиции (които, всъщност, продължат и днес). Палер е обсебен от „границата на отстъпа” или момента, когато изплашената до смърт жертва, сключва договор с мъчителите си.
Но каква е фабулата тук, ако може да се говори за такава?
Един мъж и една жена се срещат на перона на една малка изоставена гара. Двама самотни герои – монади, неспособни да се приспособят към света. Той е учител по история, избягал от своя град, тероризиран от укротители на кобри. Тя се казва Елеонора и също е напуснала града си, превзет от дресьори на кучета. Гарата, където са двамата, е напълно откъсната от света, без телефон, с часовник без стрелки, с табела, на която няма разписание на влаковете, които всъщност не минават отдавна оттук. Наблизо има само гора и едно блато, а отвъд него – пустиня… Следва поредица от тревожни събития. Кобрите от града на Учителя (той всъщност води и разказа), тук са символ на страха, който има във всеки от нас, на затаени чувства, които веднъж освободени, могат да отровят живота ни. А укротителите са примитивни, маргинални типове, от утайката на обществото (живеещи до блатото), които властта използва, за да сплаши гражданите. По същия начин и дресьорите на кучетата от града на Елеонора – алюзия за зловещата румънската служба за сигурност от времето на Чаушеску, Секуритате – предизвикват паника сред жителите, за да ги държат в страх и подчинение. Чрез символа на кобрите и кучетата, Октавиан Палер ни внушава истината, че ако не им се противопоставим навреме, тираните, появили се сред нас, винаги успяват да ни манипулират, подчинят, обезсилят. И в тази ситуация на повсеместен терор, Учителят-разказвач твърди, че са възможни единствено две алтернативи: да се предадеш пред лицето на Страха, да загинеш, или да се превърнеш в роб, да се адаптираш към ситуацията…
А Гарата е просто една мъртва точка, през която не минава нито влак, нито човек, прелитат само ята от гарвани през зимата, а през лятото – рояци комари. Тя е просто един исторически символ, образ на краха на т.н. „комунистически идеал”, в който през младите си години е вярвал безрезервно, сляпо и самият автор.
Романът на Октавиан Палер е роман притча, изследващ по един забележителен, вълнуващ начин анатомията на страха и абсурда, образа на едно уж, ново или обновено, всъщност нашето, общество, което се стремеше към светли върхове, но се оказа, че е станало жертва на своите заблуди.
Огнян Стамболиев
