Виденията от „Царевград Търнов“ се превръщат във вълшебен свят и способстват за разкриване приказността на старопрестолнината, към която авторът подхожда с почитание, особена мъдрост и неподправена любов. Владикин прави възможно читателят да бъде докоснат от тази любов, да я почувства толкова близка, че да съхрани в себе си чувството и спомена за миналото.
„Царевград Трънов“, „Богоспасний Цариград“, „Царица на градовете“ – тъй са Те наричали старите летописци, когато Царевец е блестял от мрамор и позлата, а по назъбените кули святкали като мълнии копията на царските стражи.
Днес всичко е пустиня и поклонникът едвам намира следите на миналото величие.
„Наистина втори след Константиноград“ си бил някога Ти, но сега си само нашият Йерусалим.
Защото и тук, и там споменът е всичко: там – духът и разпятието на Спасителя, тук – величието и залезът на един народ.
Света обител на безсмъртни сенки,
извор на гордост и самовяра за народа ни,
престолен град на дедите, бъди благословен!
Любомир Владикин е роден на 3 септември 1891 г. в село Голямо Белово, Пазарджишко. Следва правни и държавни науки в Софийския университет, където завършва през 1915 г. Като младеж пише стихове, дружи с младите писатели Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Николай Лилиев, Кирил Христов и др.
От 1921 до 1924 г. специализира в университетите във Виена, Вюрцбург и Прага. През 1928 г. излиза книгата му „Царевград Търнов“. От същата година е редовен доцент в Юридическия факултет на Софийския университет, а по-късно професор в катедрата.
Любомир Владикин е автор на книги по държавно и административно право и по стопански науки, издадени на български, италиански, френски и немски език.
