През юли ни предстои още една среща с големия Милан Кундера, който владее изкуството на романа, полифонията и фарса както никой друг.
В духа на „Изкуството на романа“, „Завети и предателства“ и „Завесата“ през 2009 г. Милан Кундера издава сборник с есета, някои вече излизали, но преработени, други непубликувани, всички писани в интервала 1991-2009 година.
С „Една среща“ (превод: Росица Ташева, стр. 192, цена: 20 лв., твърди корици) той се връща към своите спомени и разсъждава върху екзистенциални и естетически теми, върху автори като Франсоа Рабле, Анатол Франс, Филип Рот и Гарсия Маркес, сюрреалистите, „Кожата“ на Малапарте, „Идиот“ на Достоевски, „От замък на замък“ на Селин… Тук са и композиторите Яначек и Шьонберг, тук е и художникът Франсис Бейкън. Поредните „вариации на тема“ литература и изкуство на големия чешки майстор са „красиви като многолика среща“, както е озаглавил една от частите на сборника. В тях Кундера - писателят, читателят и меломанът, сякаш прави равносметка на есеистичното си творчество.
Милан Кундера е роден през 1929 г. в Бърно, Чехословакия, но от 1975 г. живее във Франция. Автор с оригинален почерк и ярък експериментаторски талант, той постига международна известност с произведения като „Книга за смеха и забравата“, „Смешни любови“, „Животът е другаде“, „Валс на раздяла“, „Безсмъртие“, „Шегата“, „Самоличност“ и „Непосилната лекота на битието“ (екранизиран през 1988 г. под режисурата на Филип Кауфман). Виртуозният постмодернистичен стил на Кундера се отличава с фрагментарност, искряща ирония, психоаналитични наблюдения и философска дълбочина.
