" Болка, от която струи светлина – това е усещането, което те съпровожда от първия до последния стих в поетичната книга на Ваня Недева “Милост за сянката”. Тя може и да насища поетичното й пространство с тъмни страни, през които лирическата й героиня пропада, докато върви през живота си. В него загубата на любимия й е тази огромна тъмнина, която открива, осъзнава и преодолява. А светлината се оказва, че я следва във всеки момент. И я води - ето така:
“ОКОТО НА БУРЯТА е яростно светло“ - казва в стихотворение без име Недева без излишна патетика, след което със същата лекота, сякаш е перце, което лети над любимия й, разказва за неговата изневяра.
„а жената – съвсем като тебе е
двойничка с блузка прилепнала,
колко силно към него прилепнала...“
Поантата на финала е изненадваща на пръв поглед, макар и да е загатната още в началото с „яростно светло“-то око на бурята. Тази ярост, обаче, се е смирила и от нея е изкристализирала мъдростта:
„А с окото на бурята
гледа ги, радва се Господ.“
Това са стихове, в които женското начало не се маскира и не заема поза. Но в него няма амазонска страст, а тихо, разбиращо и всеопрощаващо приемане. Може би затова и най-често срещаните образи в стиховете на Ваня Недева са свързани с природата: ураган (“ураганът не е изцеление”), сняг (“и както пада той изгарящ,всеизцелителен...“), гарван (забележете – той е “великолепен гарван”), море (“в скута ти коленича. Но ме изправяш. И плачеш в краката ми...“)"
Екатерина Костова
ОКОТО НА БУРЯТА е яростно светло.
Коленичила в кал, изоставена, жалка,
изпий дозата самосъжаление.
Сам сама със нещата и с думите
пак ще блудстваш без избор,
ураганът не е изцеление…
Твоят мил се целува отсреща
страстно, сякаш от това
зависи животът му,
а жената – съвсем като тебе е
двойничка с блузка прилепнала,
колко силно към него прилепнала...
А с окото на бурята
гледа ги, радва се Господ.
Разточителност
Докоснаха се нашите души
в посоки различни сейнати.
Каква примамлива привързаност!
да си принадлежим
както дъжда на вятъра – безхитростно.
За друг да бъдеш себе си –
каква примамлива
измама.
Първи сняг
И както пада този сняг
(най-сетне!)
плете възторг в очите на децата
и ослепителни, задъхващи желания;
така – за изненада неподготвена,
снега ти честитя непредпазливо
и както пада той – изгарящ,
всеизцелителен, опитвам се
усмивката, очите си да скрия,
възторжена и грешна, бяла;
сияеща и ненаказана
в снега...
Книгата "Милост за сянката" може да намерите в книжарници "Хеликон"; в "Български книжици"; в Щанд Newsart в Книжен пазар и в книжарницата на ул. "Княз Борис I" 61
