ХРАМЪТ
Голямата базилика в Плиска
ТРИТЕ СТЪЛБА НА ДЪРЖАВНОСТТА –
КАМЪКЪТ, КНИГАТА, МИТЪТ
Автор: АРХ. КРИСТИЯН МИЛЕНОВ
В книгата се предлага анализ от градоустройствена и архитектурна гледна точка на реални факти, свързани със столицата Плиска и нейния духовно-религиозен център от девети век – Голямата базилика с архиепископия и манастир. Символично това е КАМЪКЪТ на българската държавност от тази епоха. От друга страна се повдига въпроса и за необходимостта от КНИГА и МИТ, подкрепящи нашия народ, като се оспорва необходимостта те задължително да са свързани с неподлежащи на съмнение факти – те просто трябва да бъдат пределно ясни, с дългосрочна стратегия и дълго време търпеливо внушавани на българите от детската люлка до гроб. Дори най- беглата обиколка на цитаделата на Плиска -Вътрешния град, на внушителната права алея до Голямата Базилика и нейните огромни за времето си размери пораждат съмнение относно традиционните „мантри“ за старите българи като храбър, но простоват конен народ. Всъщност Плиска е белег за висока цивилизованост.
Следван е изпитания сравнителен метод. Този метод , включва едновременна оценка на социални, религиозни, исторически, географски, климатични и дори геоложки характеристики, влияещи на крайния архитектурно-строителен и градоустройствен резултат. В допълнение, се обсъждат изворни документи, които опровергават традиционно установени тези в българската история. Например, според летописа на лангобардите, написан от италианския монах Паул Диакони през 10 век, българите са обитавали Източна Германия още към 1 век от н.е.
Всъщност, България е първата държава в Европа, която не възниква в резултатот разпада на Римската империя, а е създадена по вътрешна необходимост на управляващия елит, в непрестанна борба с остатъчната Източна Римска империя, по-късно –Византия, както и с нахлуващи степни народи.
Старата столица Плиска отVІІ-ІХ веке представенакато пример за развитата градоустройствена, сградостроителна и властово-представителнапрактика на българите. В тази връзкаГолямата базиликасе изграждакато духовен, властови и архитектурно-строителен символ на държавата и на епохата. Направено е сравнение с подобен род световно известни религиозни сгради и комплекси, изградени в Европа преди, по време и след епохата на Ранно Средновековие и по-точно през 4-9 век. Направене иопит да се докаже, че саприлаганипредварително приети пропорции,катоутвърдени стандарти в културата и държавността,свидетелство за най-висша степен на просветености изграждано със столетиямайсторство.
Подчертано е, че дори най-простотосравнение на градоустройствените мащаби на Плиска, с други европейски градове, кактои на Голямата базилика с най-големите за ранното средновековие християнски сгради в Европае достатъчно като основание за нов прочит на фактите. Известно е,че дори няколко столетия след изграждането на Голямата базилика в Плиска, в Европа на пръсти се броят катедралите, които могат да се мерят с нея.
Поставя сеи принципния въпрос дали трябва да има митове и защо някои народи бранят героите и митовете си при далеч по-малко достоверни факти в тяхна подкрепа, а голяма част от българските политици и учени поддържат самоунижаващи тези иликактосе казва,правятсена „по-католици от папата“.Тази страхливост и прекалена срамежливост често са съпътствани и с унищожаването на паметници, които са част от градежа на българската история, държавност и култура.
Книгата е разделена на части, свързани с основните тези като се прави опит за възстановка както на самата базилика, така и на връзката с централната част на Плиска – Вътрешния град. Самите създатели са разглеждали представителните и значими строежи в столицата като ансамбъл, олицетворяващ могъщество и непоклатима власт и съзнателно са търсели обща представителност на създадените пространства и сгради.
БУЛВЕСТ ПРИНТ, Пловдив, 2020
Цена 36 лева
Книгата може да се намери в книжарница "Newsart"
на ул. "Княз Борис I" 61, както и в Книжен пазар
https://newsart.knizhen-pazar.net/
