Да се срещнем, да си спомним и да поговорим за Професора с любов:
за миналото, настоящето и бъдещето на кукления театър;
за българският куклен театър, като призвание;
за изкуството той да бъде неуморно обновяван;
за следите, които могат да създават път към бъдещето!
Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, Катедра АРСКТ и Учебен куклен театър Ви канят да се присъедините към близките, приятелите и колегите на Атанас Илков, които ще се съберат, за да отбележат 90 години от рождението му.
Събитието ще се състои на 27 ноември (четвъртък) от 19.00 часа в ремонтираната зала на Учебен куклен театър с вход: ул. „Стефан Караджа“ 20.
Атанас Илков /27.12.1924 – 26.04.2013/ е роден в София. Става доцент през 1969 г., а през 1982 г. – професор. През 1951 г. завършва Висшия икономически институт в София, а през 1956 г. – режисура във ВИТИЗ „Кр. Сарафов”/НАТФИЗ/ в класа на проф. Боян Дановски. По време на следването работи като шофьор и музикант, а от 1947 г. – като артист в новосъздадения Колективен куклен театър - София. От 1956 г. е режисьор в Драматичен театър – Благоевград. В периодите 1958 г./1962 г. и 1975 г./1978 г. е щатен режисьор в Народен куклен театър – София, наименуван по-късно Централен куклен театър. Голяма част от спектаклите му са революционни за българското куклено изкуство. В „Макс и Мориц” по Вилхелм Буш за първи път използва принципите на черната камера (камера обскура), а „Съкровището на Силвестър” от Анжел Вагенщайн се оказва първият от поредицата разтърсващи българската публика куклени спектакли за възрастни. „Съкровището на Силвестър” се играе с небивал успех в продължение на 8 сезона. Всъщност „пътят нагоре“ започва през 1960 г., когато Атанас Илков и Николина Георгиева създават повратния в историята на българския куклен театър спектакъл „Петя и Вълка” по музика на Сергей Прокофиев. Представен на ІІ Международен куклен фестивал в Букурещ (1960 г.) спектакълът, заедно със спектакълът „Заешко училище” от Пенчо Манчев, режисьор Лиляна Дочева, донася първото международно признание на българското куклено изкуство, а на създателите си златен медал и премия за оригиналност и фантазия. През 1973 г. Атанас Илков става лауреат на Х световен фестивал на младежта и студентите в Берлин за спектакъла на УКТ „Шестте пингвинчета” от Борис Априлов. Получава І награда за работата си като режисьор на: ІІ Национален преглед на куклените театри за спектакъла на ДКТ – Стара Загора „Заешко училище” от Пенчо Манчев; на ІІI Национален преглед на куклените театри за спектакъла на ЦКТ - София „Копче за сън” от Валери Петров; на ІV Национален преглед на куклените театри за спектакъла на ДКТ – Хасково „Куцото Петле” от Рада Москова и др.
По-значими постановки в творческия живот на Атанас Илков (освен споменатите) са „Светлосиния Петър” от Урбан Гюла /УКТ/, „Пикник на бойното поле” от Ф. Арабал /УКТ/, „Есенна скука” от Н. Некрасов” /УКТ/, „Папагалчето Пай” от Й. Тодоров /ДКТ- Ямбол/ и др.
Поставя в Ниш, Братислава, Нови Сад, Хавана, Белград, Франкфурт и др. Изнася курсове, лекции и семинари в Чехословакия, Куба, Япония, Югославия, Германия, Франция, Финландия, Испания и др.
Атанас Илков е един от основателите на висшето образование за куклен театър в България, което се поставя през 1962 г. с учредяването на специалността „Актьорско майсторство за куклен театър” във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“, днес НАТФИЗ. Съвместно с Николина Георгиева разработва методика за професионално обучение на актьори и режисьори за куклените театри у нас. В неговата творческа, научна и педагогическа дейност могат да се проследят етапите на изясняване на естетическата природа на куклата и кукленото изкуство, етапите при утвърждаване принципите и пътищата на театъра като куклен.
Всестранната дейност на Атанас Илков слага дълбок отпечатък върху цялостното развитие на съвременния български куклен театър.
