В началото на месец юли 2018 Дея Илиева взе участие на 5-ти Международен фото салон Пловдив 2018. Петчленно жури от двама българи и трима чужденци, с председател Ромейн Неро, EFIAP/g HonEFIAP, (Люксембург) член на борда на директорите на FIAP и директор служба “Патронаж”, в рамките на три дни сред 944 фотографии на 282 участника от 49 страни, отличи най-високо творбите на 105 фотографи от 36 държави. Българската фотография се представи достойно с 27 фототворци. Участието на Дея в раздел Портрет и голо тяло бе в селекцията с награда от PSA. Фотографията носи името “Angel“ и се стреми към едно ново и различно възприятие на портретната фотография.
Изложбата на 5-ти Международен фото салон Пловдив 2018 ще може да бъде разгледана до 15 юли на Площад Централен, гр. Пловдив.
Дея Илиева учи графичен дизайн и фотография в „Академията за музикално танцуване и изобразително изкуство“ - Пловдив при доц. Никола Лутлиев. Учителите й са били професионални художници, дизайери и фотографи. Дея учи и практикува изкуство по цял ден, 5 дни в седмицата, в продължение на 4 години. В творческият си път открива любим метод за създаване на образи - Пинхол фотографията – един похват, за който младата фотографка може да говори с часове.
" Откакто открих пинхол фотографията, аз все повече се влюбвах в нея и както става в любовта, така и тук, губиш представа за време, нямаш търпение да видиш следващата снимка и се усмихваш идиотски на неясния негатив...Простотата на този метод ме омайваше всеки път със страшна сила. Използвайки празна кутия без механика и обектив, фотографията се превърна в бавен, тих разговор между камерата и обекта. Всеки път, докато зареждам кутията с поредното парче хартия, потънала в абсолютна тъмнина, изпитвам такова необикновено чувство на вълнение, ръцете ми треперят, започвам да усещам пулса в главата си, но после светлината ме прегръща и започва да рисува. Минутите на експонацията са дълги, следвани от проявяване и фиксиране, но всяко изображение определям като акт на вяра, любов и магия... Метод, който ти дава чиста воля на себеизразяване, не поставя спирачки, не подлага основи, един нищожен процеп и светлината... Пинхол прилича на класическата музика и поезия - съвършено свързана с душата, лирична в безчетните си интерпретации. Най-хубавият дар, който може да носиш в себе си е вдъхновението…вдъхновение да извървиш пътя си и да създаваш."- разгръща душата си Дея.
В безобективната фотография открива атмосферните качества и магията на експерименталните фотографски изображения.
"Обичам да рисувам със светлина, без значение дали ще ми бъде заплатено или не. Именно поради тази причина се опитвам да бягам от „законите“ във фотографията, стремя се да открия моя представа за образите и това ме прави свободна. Харесва ми репортажната и портретната фотография и начина на нейното създаване - с много уникални моменти, уловени без манипулация."- споделя Дея.
Тя разказва, че не се отказва въпреки трудностите при постигането на добри резултати и благодарение на постоянството и любовта й към изкуството е избрана да участва в Месец на фотографията 2014г със съмостоятелна изложба в София със „Сънища с пинхол камера“.
"Трудно е да си представим как в началото на 21 век някой има необходимост да се занимава с алтернативна фотография. Колко усилия трябва да положиш, за да превърнеш банята си в абсолютна тъмница и лаборатория. Да се ровиш в стари руски книги по фотография, за да си създадеш представа какво точно трябва да направиш. Да прекараш дни в неуспешни опити без да губиш вдъхновение и ентусиазъм. Нямах никава представа с какво се захващам, но душата ми го искаше... "- безкрайно откровена е Дея.
През миналата година издава малък албум със селекция на заснетите в рамките на 5 години творби. Тази година голям интерес проявяват организаторите на изложба в Минск на тема - “PlayIN’ CLASSICS” – “NUances”.
"Във филма „Жертвоприношение“ Тарковски разказва Притча за изсъхналото дърво. В началната сцена на филма Александър и момченцето засаждат край пътя мъртво японско дърво. Професорът разказва историята за монаха, който посадил такова дърво и накарал своя послушник да го полива редовно. След три години дървото разцъфнало. Александър вярва, че извършването на едно и също действие всеки ден, като ритуал, е в състояние да измени света. Вярвам, че всяка мечта и всеки успех се нуждае от търпение и постоянство"- уверена е младата Дея.
