Skip to Content

Излезе пълното издание на български на "Милиард години до свършека на света"

Сянката на КГБ вградена в „Милиард години до свършека на света”

45 години след написването си знаменитата повест на Аркадий и Борис Стругацки „Милиард години до свършека на света” излиза за първи път в пълната си версия на български език. Заслугата е на преводачката Здравка Петрова, която работи с ръкописа на братята-фантасти в първоначалния му вид преди намесата на съветската цензура. През 1976-а, когато творбата се появява в СССР, заради морални и идеологически съображения са изрязани или редактирани различни детайли и пасажи. Така е издадена повестта и на български език през 1982 г. в превод на Агоп Мелконян.

В оригиналния си вариант „Милиард години до свършека на света” вижда бял свят в Русия след края на съветската ера.

Настоящото издание на български език, реализирано от издателство „Лист”, включва допълненията и коментарите на Борис Стругацки, писани през 2001 г. – декада след смъртта на брат му Аркадий.

„Обичам тази повест, често си я препрочитам и ѝ се радвам. И просто по едно време останах достатъчно свободна и я преведох за собствено удоволствие.”, казва Здравка Петрова. Тя е сред най-големите познавачи на творчеството на братя Стругацки и редактор, както на превода на Агоп Мелконян, така и на повечето книги на фантастите, издадени от „Христо Г. Данов”.

Повествованието на „Милиард години...” започва в един юлски следобед, когатоастрофизикът Дима Малянов е напът да разреши научна загадка и да запише името си в историята. Жена му е на почивка в Одеса, компания му прави само котаракът. Уединението обаче свършва и върху изследователя се стоварва поредицаот странни случки – получава кашон с алкохол, непозната красавица звъни на вратата и се представя за съученичка на съпругата му, съседът на етажа е убит и главният заподозрян е той. Необясними неща се случват и на приятелите на Малянов. Всеки е корифей в своята област и работи върху нещо важно, което може да доведе до необратими последици след милиард години!

Странните събития са недвусмислена покана към учените да прекратят дейността си. Не се знае кой стои зад натиска. Дали е държавната машина? Или пък непознати свръхцивилизации, които не искат „Хомеостазата на Мирозданието“ да бъде нарушена?

Тази повест е най-необичайната за творчеството на братя Стругацки и в същото време е пълна с автобиографични елементи. Действието се разгръща в същата сграда на улиците „Победа” и „Варшавска” в Ленинград, където живее по-младият от двамата – Борис Стругацки. По негови признания на него прилича и героят Дима Малянов. „Мисля си, че бих увиснал в неопределеността също като него. Но в края на краищата, уви, все пак бих избрал капитулацията.

Не бих рискувал съдбата на сина си.”, обяснява писателят в разговор с читатели.

„Милиард години до свършека на света” е повест за това, че животът е дяволски трудна работа, ако се отнасят към него с цялата сериозност. И често се налага да се прави избор – между това да живееш удобно и това да живееш достойно. И този избор е сложен, неприятен и болезнен. Както всеки избор, впрочем”, смята Борис Натанович.

Между редовете на повестта тегне и сянката на КГБ. През лятото на 1974-та Борис Стругацки няколко пъти е викан в Големия дом – голямото здание, символ на терора и репресиите на „Литейный проспект” 6 в Ленинград, където прибират за разпити или завинаги. Причината е „делото Хейфец” , повдигнато срещу писателя Михаил Хейфец – приятел на Борис, арестуван защото разпространявал сред близките си познати собствената си статия „Йосиф Бродски и нашето поколение”. Един от тях обаче подал донос и „всички, сред които и Борис, били привиквани в Големия дом като свидетели, като хора, четящи този непотребен за съветския гражданин текст. Или като заподозрени.”

Така „Милиардът” става за Борис Натанович повест за мъчителната и безперспективна борба на човека „срещу тъпата, сляпа, напорис­та сила, която не познава нито чест, нито бла­городство, нито милосърдие, която умее само едно – да постига поставените цели – с всякак­ви средства, но затова пък винаги и без каквито и да било засечки.”

Корицата е дело на художничката Виктория Николова.

 



Партньори