70 години след излизането на романа и 60 години след филма, „Тютюн“ ще оживее за пръв път на българската театрална сцена във Варна в драматургичния вариант на Юрий Дачев, изграден върху литературния оригинал.
„С пълното съзнание, че се намирам в един чужд свят, се опитвам да взема от него онова, което мен ме вълнува и колкото и да звучи нескромно, по някакъв начин да преведа на театрален език, да подготвя за театрална постановка една литература, която носи в себе си скрита драматургия, но не достатъчно категорично. Искам да благодаря за доверието към мен на Теодора Димова – самата тя прекрасен писател и драматург, защото след „Поручик Бенц“ тя за втори път ми разрешава да работя върху текст на баща й Димитър Димов. Театралната версия започва много по-късно от романа, т.е. пътищата на Борис и Ирина не са разгърнати в тяхната последователност. Действието започва от срещата им в София, когато те, увлечени в своите амбиции, вече са попаднали в един друг, не техен свят. Да се концентрира в тази посока историята, да се намерят пресечни точки в сценичните срещи между героите, за да се постигне едно сгъстено действие – това е нещо, което театърът иска, за разлика от белетристиката, която има силата да се разгръща спокойно, нашироко“, споделя Юрий Дачев.
Режисьорката Бина Харалампиева извежда на първо място в„Тютюн“ разпадът на личността. „Ние се фокусираме върху основната тема - изследването на човека в извънредни обстоятелства, в условията на Втората световна война. Войната дава своето отражение и макар усещането за нея да не е толкова непосредствено, целият сюжет е изграден върху постулата, че светът е разяден от войната. Хората изглеждат сякаш урочасани от онези зли страни, които се таят дълбоко в човешката душевност - властта, парите, алчността, стремежа да владееш и манипулираш хората около теб, амбицията да притежаваш все повече и повече. „Светът не е измислен по друг начин, освен с пари“, както гласи една великолепна реплика в нашия вариант на „Тютюн“. Мечтата да властваш над другите, също е могъща амбиция и също разяжда човека отвътре.
Естествено, както във всяка епоха, така и днес ние - актьорите и аз като режисьор на представлението – интерпретираме. Интерпретираме онези онези явления, които са важни за обществото ни в момента и за нас самите, а темите, които ние извеждаме в „Тютюн“, намирам за разтърсващи. Надявам се, че те ще въздействат по същия начин и на зрителя“, обяснява концепцията си Бина Харалампиева.
