Първата поетична книга на Ваня Недева вече е факт.
Тя само преди седмица излезе от печат, а заслугата е на издателство "Карина - Мариана Тодорова" с прекрасната възможност да бъде сред одобрените книги на проект "Помощ за книгата" 2020.
Графиките са на художника Иван Яхнаджиев, един от първите повярвали в стиховете на авторката. Симбиозата между поезия и графика навярно ще се долови и от читателите, а на самата предпремиера ще присъства и художникът.
Екатерина Костова:
„Това са стихове, в които женското начало не се маскира и не заема поза. Но в него няма амазонска страст, а тихо, разбиращо и всеопрощаващо приемане. Може би затова и най-често срещаните образи в стиховете на Ваня Недева са свързани с природата: ураган (“ураганът не е изцеление”), сняг (“и както пада той изгарящ, всеизцелителен...“), гарван (забележете – той е “великолепен гарван”), море (“в скута ти коленича. Но ме изправяш. И плачеш в краката ми...“)
И ако в реалността тъмното може да става по-тъмно, в поетичния свят на Ваня Недева светлината – като болката - се напластява с всеки стих. Колкото по-светло става, толкова по-голяма е болката. Докато в последното стихотворение, чието име носи и стихосбирката, лирическата героиня вече я няма. Останала е сянката й. И светлината, която струи от посланието…“
Елин Рахнев:
„Поезията не винаги е задължително да напуква облаците, да обръща сезоните, да изцежда месечините. Понякога поезията е достатъчно да бъде искрена, съвсем искрена, крайно искрена. В книгата на Ваня Недева искреността е пълна със стонове, шепоти, а сълзата има своите ясни контури.Предполагам, че около тази книга няма да гъмжи от читатели, но пък ще си намери много свои, много лични. Защото наистина е писана - не просто да бъде написана, издадена, а просто от първа, сърдечна необходимост.“
Ваня Недева е дългогодишен журналист – писала е за „Континент“, била е кореспондент в Пловдив на „Дневник“ и Агенция Крос. Работила е като редактор в БНТ и БНР и е първата жена-водещ в „Нощен хоризонт“ на БНР.
В момента живее в София и вече 10 години е редактор на сайта за култура newsart.net.
ОТИДЕ СИ, отиде си възторгът!
Сега ще пее другаде, ще плаче
серенади,
по цяла нощ ще тича по тревата
и ще танцува, ще се люби, ще се
влюбва...
Защо така скъпернически пазих
магическите, лудите трошици
за този миг, за срещата, за Теб...
А как да ти се радвам без възторг!
----------
НЕБЕТО ДНЕС е празен похлупак.
Жената от провинцията ме проклина.
От всички страхове – детето не
избрах,
мъжа избрах – измислица, нелепост.
Мъжа избрах, но с възела му слаб
съдбата си как можех да превия?..
Разплисвам живата вода –
надежда за да не остане.
От всички радости – едната не избрах,
синът изтича като магма.
И нищо, че в ръката гълъб падна –
това е камък, само че с крила.
-------
Първи сняг
И както пада този сняг
(най-сетне!)
плете възторг в очите на децата
и ослепителни, задъхващи желания;
така – за изненада неподготвена,
снега ти честитя непредпазливо
и както пада той – изгарящ,
всеизцелителен, опитвам се
усмивката, очите си да скрия,
възторжена и грешна, бяла;
сияеща и ненаказана
в снега...
