Заповядайтена 22 юни (вторник) от 18,30 часа в Литературен клуб „Перото“. Водещ на представянето ще бъде Светлозар Желев.
По време на събитието проф. Иван Станков и редакторът на книгата и управител на ИК „Хермес“ Стойо Вартоломеев ще разкажат повече за работата по „Вечерна сватба“ и за темите, вплетени във въздействащите разкази.
Ето какво споделя Стойо Вартоломеев във връзка с книгата:
Главно действащо лице в тази книга е любовта. Не красивата, романтичната и възвисяваща любов, а наранената, отхвърлената и изпепеляваща любов, която води до фатални изходи. Както казва една от героините: „Без любов не се живее, но пък с много любов – направо се мре“. И всички тези странни истории от други времена, случили се в едно красиво провинциално градче, заживяват своя нов живот, защото любовта не е подвластна на годините.
„Вечерна сватба“ ще стопли душата ви и ще събуди симпатии към тези отчаяни страдалци и грешници в любовта. След премиерите във Велико Търново и Русе, сега и почитателите на българската литература в София ще могат лично да зададат въпросите си към проф. Станков, да научат повече за книгата и да получат автограф.
Иван Станков е писател и преводач. Професор по българска литература във Великотърновския университет. Автор на монографични изследвания върху творчеството на Асен Разцветников, Йордан Йовков, Димитър Талев, Васил Попов, Борис Христов и др. Превежда от румънски книгите на Мирча Картареску, Дан Лунгу и др.
Автор е на трилогията с разкази „Спомени за вода. Dm“ (2014), „Улици и кораби. Gm“ (2017) и „Имена под снега. А7“ (2019). „Вечерна сватба“ е четвъртата му белетристична книга.
Книгата разказва за любов. Повечето от героите в някакъв вид наистина са съществували преди сто години. Крадци, млади вдовици, гимназистки, следователи, бъчвари, светици, самоубийци, акробати или проститутки – всички те са от най-големия български град на Дунава. Живеят там и носят на гръб междувоенното време. Всички правят най-старото нещо на света – обичат. Любовта ги намира и се стоварва отгоре им като откровение, но и като проклятие. А човекът се оказва слаб за такива дарове.
И мъртвите, и оцелелите споделят с читателя си: от любовта, както и от смъртта, изход няма.
